На латински: Combustio oculi
На английски: Eye burning
Определение: Изгарянията на очите се отнасят към групата на очния травматизъм, който изисква спешна медицинска намеса и лечение. Могат да се засегнат всички офталмологични структури – клепачи, склера, конюнктива, роговица, в най–тежките случаи и разположените в дълбочина елементи (стъкловидно тяло, ретина, оптичен нерв).
В зависимост от етиологичния агент, степента и продължителността на неговото действие са възможни редица сериозни усложнения – некроза на тъканите, понижена зрителна острота, монокуларна слепота или дори загуба на окото.
Етиология: В зависимост от етиологичните фактори изгарянията на очите се класифицират по следния начин:
- Термични изгаряния – най–често се предизвикват от врящи течности (мляко, вода, масла и др.), разтопен метал, запалена цигара или нагорещени твърди предмети.
- Химични изгаряния – с киселини или с основи
- Изгаряния с анилинови бои
- Лъчеви увреждания.
Клинична картина:
1. Термични изгаряния – според тежестта си те се подразделят на четири степени:
I степен – конюнктивата е оточна и хиперемирана, роговичният епител е потъмнял или липсва.
II степен – конюнктивата е оточна, покрита с фини бели налепи и ерозии, роговицата е мътна, като матово стъкло, с намалена или липсваща сетивност, налични са инфилтрати в повърхностните ѝ слоеве.
III степен – некротична конюнктива с мръсен, сивобелезникав цвят, когато пораженията обхващат и дълбоките слоеве, конюнктивата може да изглежда порцеланово бяла. Роговицата е с нарушена сетивност. Често поради засягане на тъканите в дълбочина се оформя некротична язва.
IV степен – значителна част от клепачите и очната ябълка са увредени.
2. Химични изгаряния
С киселини – попадането на киселина в окото води до коагулационна некроза на тъканите. Коагулираните тъкани пречат на киселината да навлезе в дълбочина, поради което изгарянето обикновено засяга повърхностните слоеве. Характерни са следните промени:
- повърхностно побеляване на конюнктивата и роговицата
- под некротичните повърхностни слоеве се намират напълно здрави тъкани
- обикновено некротичните тъкани отпадат първите дни след изгарянето и повърхността се възстановява от епителните клетки от по–дълбоките слоеве на лимба или от епитела на конюнктивата.
С основи – изгарянията с основи протичат по–коварно. При контакт с основа се получава коликвационна некроза на тъканите, което води до тяхното втечняване. Това улеснява проникването на основата в дълбочина и води до по–тежка клинична симптоматика:
- в първите часове след изгарянето конюнктивата се зачервява и става едемна, роговицата е почти в нормален вид, изглежда полупрозрачна. Зрението е незасегнато.
- през следващите дни състоянието се влошава – настъпва ерозия на епитела, роговицата потъмнява в цялата си дебелина. Десцеметовата мембрана се нагъва.
- при тежки случаи се развива вторична глаукома и възпаление на увеята. Настъпват автоимунни процеси поради променените собствени белтъци на роговицата.
- в някои случаи започва васкуларизация, която води до развитие на васкуларизирана левкома. В други случаи настъпва перфорация на роговицата, адхерентна левкома и дори атрофия на булба.
3. Изгаряния с анилинови бои (типичен пример е изгарянето с химически молив)
– конюнктивата е оточна, понякога се развива некроза
– роговицата се обагря, откриват се повърхностни ерителни увреждания.
4. Лъчеви увреждания
От ултравиолетови лъчи
– среща се често при алпинисти, електроженисти
– засягат се основно епителът на роговицата и конюнктивата
– има оплаквания от дразнене, сълзене, блефароспазъм
– при преглед се установяват точковидни ерозии по роговицата, конюнктивата е хиперемирана.
От инфрачервени лъчи
– среща се например при наблюдение на слънчево затъмнение без защитни средства
– увреждат се лещата, стъкловидното тяло и ретината
– клинично се установява оток и дребни хеморагии в макулната област. Настъпва централен скотом, който има опасност да остане траен.
– по–късно се развиват дегенеративни промени – соларен ретинит (retinitis solaris).
Лечение:
1. Термични изгаряния
Изгарянията от първа и втора степен обикновено оздравяват без следа. При изгаряния от трета степен се получават груби ръбци и сраствания – симблефарон, ектропиум, ентропиум, трихиаза, ксероза. При четвърта степен нерядко се развива атрофия на булба
За лечение се прилагат:
– антибиотични или сулфонамидни капки
– епителизиращи средства
– витамини – вит. А, вит. С
– локално приложение на кортикостероиди
2. Химични изгаряния – много важно значение има оказаната първа помощ:
- незабавно се прави обилна и продължителна (около 30 минути) промивка на окото с физиологичен разтвор, дестилирана вода или в краен случай с питейна вода
- промивката се извършва при обърнати клепачи
- след промивката лекарят с помощта на лакмусова хартия определя реакцията на конюнктивалното съдържимо и ако тя не е неутрална, промивката се повтаря
- прилагат се антибиотични и сулфонамидни капки за предпазване от вторична инфекция
- при тежки изгаряния субконюнктивно се инжектира автокръв (венозна кръв от пациента), което предотвратява некроза на склерата
- епителизиращи средства – витамин А
- кортизонови препарати в първите дни след изгарянето
- „меки” мидриатици (Mydrum) – за превенция на последващи сраствания на ириса и вторична глаукома
- при много тежки изгаряния се налага хирургично лечение – правят се няколко радиални спрямо лимба надрези на оточната конюнктива, некректомия, пункция на предна очна камера, кератопластика.
3. Изгаряния с анилинови бои
- капки танинов разтвор 3%
- вит. C или избърсване на конюнктивата с тампон, напоен с вит. C
4. Лъчеви увреждания
- студени компреси
- очни мехлеми и капки
- аналгетици перорално
- витаминотерапия.
