Късогледство (Миопия)

сеп. 20, 2015

На латински: Myopia
На английски: Myopia, Nearsightedness

Определение: Миопията е рафрактерна аномалия, при която окото не пречупва правилно светлината, вследствие на което се получава замъглено зрение. Късогледите виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч. Миопията е все по-често срещана зрителна аномалия.

При здраво око се наблюдава еметропия (emetropia) – това означава, че при преминаване на сноп успоредни лъчи през оптичните среди на окото при отпусната акомодация, те ще се пречупят така, че ще се съберат върху ретината.

При неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос се говори за аметропия (ametropia). Тя може да се прояви в два варианта:

  • Миопия (късогледство) – при нея окото е по-силно пречупващо. При преминаване на сноп успоредни лъчи след пречупване те се пресичат пред ретината
  • Хиперметропия (далекогледство) – при нея окото е относително по-слабо пречупващо. Ето защо успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат зад ретината.

Фокусът на оптичната система при късогледото око се намира пред ретината. Това означава, че при падане на сноп успоредни лъчи върху такова око, те се пресичат някъде в стъкловидното тяло, след което дивергират (се раздалечават) и върху ретината се получава неясен образ. Зрението при миопия е замъглено, далечните обекти се виждат неясно, не се различават техните детайли.

Причините за късогледство са две:
• По-голяма пречупваща сила на оптичната система на окото
• По-дълга предно-задна ос на окото.

Миопията има три степени:
• Слаба – до – 3Д (диоптъра)
• Средна – до – 6Д
• Силна (високостепенна) – диоптрите достигат до – 15 и повече.
• Прогресиращата (малигнена) миопия може да достигне и до – 40Д.

В зависимост от времето на възникване миопията бива:
• Конгенитална (вродена)
• Детска (училищна) – проявява се до 20 – годишна възраст
• Възрастна – над 20 – годишна възраст

Етиология: Факторите, които имат отношение към развитието на миопия, включват:
1. Наследственост – особено силно проявена при прогресиращата малигнена миопия, при която е доказано автозомнорецесивно предаване.

2. Лоши условия в битовата и работна среда
– продължителна близка работа- четене на книга, работа пред компютър
– пребиваване в помещение без достатъчно светлина

3. Предполага се, че известна роля играят и някои физиологични и биохимични фактори:
– Хипофизарни механизми, които предизвикват стероиден дисбаланс в организма и нарушаване на строежа на колагена
– Повишаване на хиалуронидазната активност
– Промени в баланса на Ca и P
– Промени в концентрацията на аскорбинова киселина
4. Съществува т.нар. училищно късогледство – наречено е така, тъй като настъпва в училищна възраст. Към 20 – годишна възраст, след нарастване на тялото и черепа, тази миопия се стационира и не надминава 3 диоптъра.

5. Стрес – хората, които прекарват продължително време в четене или пред компютъра или чиято професия е свързана с повече взиране отблизо, е по-вероятно да развият късогледство.

Клинична картина: Миопията се характеризира със следната симптоматика:

  • Замъглено и трудно виждане на далечни обекти. На близка дистанция (четене, работа на компютър) зрението е нормално
  • Напрежение и лесна уморяемост
  • Главоболие
  • Понижена зрителна острота – колкото късогледството е по-силно, толкова по-ниска е зрителната острота
  • При деца – обичайно се оплакват от невъзможност да видят написаното на дъската
  • Понякога за да подобрят зрението си късогледите присвиват клепачите. По този начин се намаляват кръговете на светлоразсейване и върху ретината попада само централният сноп светлина и зрението за далеч се подобрява
  • При силно изразена миопия punctum remotum (далечната точка на ясно виждане) се намира много близо пред окото. За да вижда добре късогледото око насочва зрителните оси в тази точка. Това води до умора на мускулите, които движат окото и способстват за конвергенцията – mm. recti mediales. Появяват се главоболие и тежест в орбиталната област. Състоянието се нарича мускулна астенопатия.
  • Симптомите на късогледство могат да бъдат също признак на колебания в нивата на кръвната захар при диабет или ранна индикация за развитие на катаракта

Усложнения: Високостепенната (патологична) миопия крие риск от настъпване на редица усложнения:
• Глаукома
• Отлепяне на ретината
• Макулна дегенерация – макулата е точка в областта на ретината, където има най-ясно виждане. При нейното увреждане образите на предметите са размазани и неясни.
• Катаракта
• Усложнения могат да настъпят и при оперативното лечение на миопията – инфекция, нараняване на роговицата или очната ябълка, леко замъгляване на роговицата (обичайно отшумява бързо).

Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнестичните данни
2. Офталмологичен преглед – при него се установяват:

  • При слаба и средна степен на миопия обичайно окото изглежда нормално
  • При високостепенна миопия очната ябълка е леко изпъкнала напред, уголемена, очната цепка е разширена, зеницата е по-широка.
  • Слабостта на цилиарния мускул води до бърза уморяемост на окото при работа на разстояние
  • При оглед на очното дъно в много случаи се установява т.нар. миопичен конус, който се визуализира като сърповидна белезникава зона темпорално край папилата.

3. Изследва се зрителната острота с помощта на таблицата на Monoyer (тя се състои от 12 реда с определени цифри и знаци, като всеки ред се отличава от предишния със зрителна острота 0,10) – извършва се т.нар. рефракция на зрението. Това означава, че зрителната острота се коригира с помощта на разсейващи стъкла. При необходимост се прилагат специални антихолинергични капки, чрез които се постига мидриаза и се блокира акомодацията. По този начин много по-точно може да се определи степента на миопия и да се коригира зрението със стъкло, с което окото вижда единица

4. Автокераторефрактометър – компютърно изследване на зрението
5. Биомикроскоп
6. Офталмоскопия (изследване на очното дъно).

Диференциална диагноза: Прави се с глаукома.

Лечение: Лечението на миопията е оптично, медикаментозно и оперативно.
Оптично – със стъкла или контактни лещи. Корекцията се извършва с най-слабото (-) разсейващо стъкло, с което зрението е ясно.

Медикаментозно лечение – прилагат се дигиталисови препарати за тонизиране на цилиарния мускул и подобряване на акомодацията.

Оперативно лечение – рефрактивни операции. Рефрактивната хирургия може да сведе до минимум или дори да елиминира нуждата от носене на очила или контактни лещи. Извършват се два типа операции:

Фоторефрактивна кератектомия (PRK) – чрез лазер се премахва слой от корнеална тъкан. По този начин се изтънява и ремоделира роговицата, което позволява на светлинните лъчи да се фокусират по-точно върху ретината.

LASIK (Laser in Situ Keratomileusis) – най-широко прилаганата рефрактивна процедура. Отпрепарира се тънко ламбо от повърхността на роговицата, чрез лазер се премахва част от роговичната тъкан и ламбото се връща на първоначалното си място.

Отокератология – това е алтернативен метод за лечение, при който пациентът носи специални лещи. Лещите се носят само през нощта като през това време бавно ремоделират и преоформят роговицата. След премахването им за няколко часа зрението на пациента е коригирано. Ефектът на този метод обаче е твърде краткотраен.

Последни публикации