На латински: Cataracta
На английски: Cataract
Определение: Катарактата (популярна още като перде на окото) е патологично състояние, което се характеризира с промяна в прозрачността на лещата и влошаване на зрението. Тя е една от водещите причини за слепота в света.
Лещата има форма на двойноизпъкнало прозрачно тяло, разположено зад зеницата и ириса, във fossa patelaris на стъкловидното тяло. Тя е част от диоптричния апарат на окото – в спокойно състояние пречупва светлината със сила 16 – 18Д, а при акомодация увеличава предно-задната си ос и пречупвателната си способост до 23 – 33Д.
Лещата има определени анатомични особености, които определят и спецификата на засягащите я патологични процеси:
- Лещата е брадитрофна тъкан – изхранва се предимно от вътреочната течност
- В нея липсват кръвоносни съдове, поради което не се развиват възпалителни процеси
- Патологичните процеси в лещата протичат без болка
- Лещата е силно чувствителна на промени в състава ѝ, както и на други външни фактори (химически вещества, лъчения). На вредните фактори тя реагира еднотипно с потъмняване
- Ако се наруши бариерната функция на лещената капсула има възможност лещени белтъци да попаднат във вътреочната течност. Те притежават антигенни свойства и предизвикват възпалителни промени в околните очни тъкани.
Особеностите в лещената патология предопределят две групи патологични прояви:
• Промяна в прозрачността (катаракта)
• Промяна в местоположението (луксация или сублуксация)
• Рядко промяна във формата.
Етиопатогенеза: Причини за възникване на катаракта могат да бъдат:
• Въздействие на различни фактори – светлина, прекомерно излагане на слънчеви лъчи (УВ въздействие)
• Възраст
• Промени в съотношението Ca/P в кръвта
• Смущения в метаболизма на лещения епител
• Промени в пропускливостта на лещената капсула
• Захарен диабет
• Тютюнопушене
• Алкохолизъм.
Сложният процес на катарактогенезата все още не е напълно проучен. Счита се, че под въздействие на различни фактори, разтворимите лещени белтъци (алфа – , бета – и гама – кристалини) се превръщат в неразтворим албуминоид. При формиране на албуминоида се образуват дисулфидни мостове (-S-S-) между тиоловите групи на кристалините. В резултат на това молекулите се свързват здраво помежду си и се образуват по-големи непрозрачни неразтворими агрегати. Те изкривяват или напълно спират светлинния сноп лъчи, който преминава през лещата.
Клинична картина: Характерни са следните клинични прояви:
• Замъглено, размазано или неясно виждане
• Диплопия (двойно виждане)
• Фотофобия (светлобоязън)
• Нарушено цветово възприятие – цветове.
Видове катаракта: Всяко потъмняване на лещените тъкани се означава като катаракта (вътрешно перде, сиво перде). Катарактата може да бъде:
I. Вродена – хередитарни или при ембриопатии
II. Придобита
1. Старческа катаракта
2. Травматична катаракта
3. Лъчева катаракта
• Топлинна (инфрачервена)
• Радиационна
• Електрическа
4. Катаракта при общи заболявания (Патологична катаракта)
• При диабет (Cataracta diabetica)
• Тетанична катаракта (Cataracta tetanica)
• Кортизонова катаракта
• Миотонична катаракта (Cataracta myotonica)
• Катаракта при кожни заболявания (Cataracta dermatogenes)
5. Комплицирана катаракта при очни заболявания (Cataracta complicata).
