На латински: Strabismus
На английски: Strabismus
Определение: Кривогледството (страбизъм) представлява зрително нарушение на бинокуларното зрение. Характеризира се с видимо отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и сключват ъгъл, наречен „ ъгъл на кривене”. Изображението на наблюдавания обект попада върху некореспондиращи точки на ретините – върху макулата при здравото око и извън макулата при отклоненото око.
В зависимост от етиологичните причини кривогледството бива:
Конкомитентен страбизъм (съдружно кривогледство)
• Нарушена е координацията на съвместната дейност на двете очи
• Очедвигателният апарат не е увреден
• Във всички погледни посоки „ъгълът на кривене” запазва големината си
• Среща се обикновено в ранна детска възраст (2 – 3 години). Ролята на отключващи фактори могат да имат различни стресови или фебрилни състояния.
Инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство)
• Настъпва при пареза или парализа на някой от нервите, инервиращи очнодвигателните мускули
• „Ъгълът на кривене” е с различна големина в различните погледни посоки
• Възниква най-често внезапно, обикновено в зряла възраст. В много редки случаи се развива при деца вследствие на родова травма.
В зависимост от посоката на отклонение на окото страбизмът бива:
• Конвергентен, езотропия (strabismus convergens, esotropia)
• Дивергентен, екзотропия (strabismus divergens, exotropia).
Кривогледството е не само козметичен недостатък, но може да доведе и до сериозни функционални смущения.
Етиология:
Конкомитентен страбизъм (съдружно кривогледство) – развива се вследствие на:
- вродени нарушения в мотилитета на очите – обикновено вроденият страбизъм се появява около шестия месец, когато се стабилизира фиксацията на погледа. Дължи се на нарушения в инервацията (хипоплазия на ядра, инраутеринни увреждания на ЦНС, родова травма) или непълноценно развитие на очнодвигателните мускули
- рефракционни отклонения (най-често хиперметропия), която надвишава обичайните за ранна детска възраст 1 – 2 диоптъра
- идиопатична генеза.
Инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство)
- Мозъчни заболявания – менингит, енцефалит, тумори, исхемични и хеморагични огнища при хипертония, емболия на мозъчни съдове
- Атеросклероза
- Мултиплена склероза
- Захарен диабет – води до микроваскуларни съдови увреждания
- Парализа на n. abducens и n. trochlearis вследствие на възпаление, простуда
- Директно увреждане на очедвигателните мускули – травма, миастения гравис, инфилтративна орбитопатия.
Клинична картина:
Конкомитентен страбизъм (съдружно кривогледство, strabismus concomitans)
• Няма данни за пареза на някой от очедвигателните мускули
• Ъгълът на отклонение остава постоянен при промяна на посоката на погледа
• Всяко око, изследвано поотделно, е в състояние да извършва в пълен обем възможните движения
• Не се наблюдава компенсаторно положение на главата
• Възможно е да се проявява интермитентно или постоянно
• Възможно е да се отклонява само едното око и детето да фиксира второто – монолатерален страбизъм (strabismus monolateralis)
• В други случаи детето фиксира предметите ту с едното, ту с другото око – алтерниращ страбизъм (strabismus alternans)
• При несвоевременно лечение се развива амблиопия („мързеливо око”) – слабо развитие на зрението на едното око, поради непълноценното му използване. Макар и видимо непроменено, окото е с много слабо зрание – около и под 0,1.
Инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство, strabismus paralyticus) – характеризира се със следните оплаквания:
• Дискомфорт поради наслагване на образите върху ретините на двете очи и невъзможност за ориентиране в пространството
• Диплопия (двойно виждане)
• Подвижността на засегнатото око е ограничена в зоната на парализирания мускул
• Компенсаторно положение на главата – за да избегне диплопията, болният заема положение на главата, при което ъгълът на отклонение е минимален и двойният образ изчезва.
Диагноза: Поставя се с помощта на следните изследвания:
• Уточняване на засегнатото око и на парализирания мускул или мускули
• Определя се ъгълът на отклонение – неговият характер (положителен или отрицателен) и степента му в градуси
• Изследва се подвижността на очните ябълки при промяна в посоката на погледа
• Рефрактометрия
• Офталмоскопия
• Коордиометрия – метод за изследване на парезите и парализите на очедвигателните мускули, при който се регистрират погледните полета на двете очи поотделно чрез нарушаване на фузията. По вида на получените погледдни полета се определя кое око и кой мускул са засегнати.
Диференциална диагноза: Прави се с еханични ограничения в подвижността на очната ябълка поради:
• Фрактура на пода на орбитата
• Тумори
• Миозит на очедвигателните мускули
• Миастения гравис
• Ендокринна инфилтративна офталмопатия (инсуфициенция в конвергенцията).
Лечение:
Конкомитентен страбизъм (съдружно кривогледство) – лечението е препоръчително да започне възможно най-рано (преди 3- годишна възраст), то е трудно и продължително
1. Оптично лечение – посредством корекционни очила.
2. Плеоптично лечение (оклузионна терапия) – прилага се при наличие на амблиопия. Представляват упражнения със закриване на здравото око с превръзка или пригодени очила за един или няколко часа на ден, за да се засилят зрителните качества на мързеливото око.
3. Пенализация – прилага се за лечение на амблиопията. Извършва се циклоплегия с атропин на по-доброто, водещото око, при което зрението му се влошава. По този начин има натоварване със зрителна работа на второто амблиопично око.
4. Ортоптично лечение – възстановяване и развитие с помощта на синоптофор на фузионния рефлекс, който е в основата на бинокуларното зрение.
5. Оперативно лечение – когато консервативните методи не дават резултат.
Инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство) – често лечението се провежда от екип от невролог и офталмолог
• Възстановяване функцията на засегнатите мускули и нерви
• Оперативно лечение.
