На латински: Cataracta senilis
На английски: Age – related cataract
Определение: Старческата катаракта е възрастово-зависимо офталмологично заболяване, което се характеризира с потъмняване на лещата, влошаване на зрението и може да доведе до пълна слепота.
Среща се най-често след 60-годишна възраст, но може да започне и по-рано – след 45-та година. В повечето случаи са засегнати симетрично и двете очи. Патогенетично катарактата възниква вследствие на формиране на непрозрачни неразтворими белтъчни агрегати (албуминоиди), които се отлагат в лещената тъкан и нарушават зрението.
Различават се две форми на старческа катаракта: кортикална и ядрена.
Видове старческа катаракта:
Кортикалната катаракта има следните последователни стадии в развитието си:
1. Стадий на начална катаракта (cataracta incipiens)
– Зрението е запазено или едва нарушено
– Установяват се наличие на субкапсулни вакуоли и единични периферни спицовидни мътнини.
– Възможно е да се получи монокулярна диплопия или полиопия – предметите се виждат умножени (например една свещ изглежда като хиляди свещи).
2. Стадий на набъбнала катаракта (cataracta intumescens)
– Увеличеното ниво на водата в лещата води до нейното набъбване. Централните ѝ части потъмняват и лещата добива седефен (перлен) гланциран вид.
– Леко се повишава вътреочното налягане.
– Поради набъбването се променя индекса на пречупване на лещата и се развива лека миопизация на рефракцията (развива се късогледство).
3. Стадий на почти зряла катаракта (cataracta fere matura)
– Зрението е силно влошено – снижено до стотни
– Постепенно лещата губи водата си и отбъбва
– Отделните мътнини се сливат и се получава хомогенно потъмняване. Повърхностните слоеве на кората на лещата не са засегнати.
4. Стадий на зряла катаракта (cataracta matura)
– Лещата потъмнява изцяло и добива равномерен матовосивкав цвят
– При просветляване заницата остава тъмна
– Ако не се вземат мерки след години катарактата се превръща в презряла.
5. Стадий на презряла катаракта (cataracta hypermatura)
– Лещата намалява по обем и има хомогенен сивкав цвят.
– В някои случаи лещеното ядро се резорбира, а лещената капсула остава под формата на мембранна катаракта (cataracta membranacea). Предната очна камера се задълбочава и ирисът започва да трепти
В други случаи кортикалното вещество се втечнява и става подобно на мляко – млекоподобна катаракта (cataracta lactea).
– Лещеното ядро става толкова малко, че плува свободно в течното съдържимо на лещената капсула. При движение ядрото мени положението си – cataracta Morganiana.
Ядрената катаракта (Cataracta nuclearis)
• При този тип катаракта потъмнява предимно ядрото на лещата.
• Когато се освети окото и зеницата се свие, потъмнялото кафеникаво ядро попада зад зеничния план и зрението рязко намалява. Привечер при слабо осветление зениците се разширяват и зрението се подобрява.
• Ядрената катаракта „зрее” по-бавно, понякога с десетки години.
• При развитието ѝ също се получава миопизация, т.е. ако окото е било миопично, става още по-миопично, ако е било хиперметропично, хиперметропията намалява до еметропия и дори до миопия. Това представлява т.нар. симптоматична миопизация.
Етиология: Факторите, които имат отношение към възникването на старческа катаракта, включват:
• Дегенеративни възрастови изменения в лещата – тя става по-нееластична, по-плътна и с намалена прозрачност поради отложения албуминоид.
• Въздействието на слънчевите лъчи
• Смущения в съотношението на плазмените нива на калций и фосфор
• Нарушен метаболизъм на лещата
• Общи заболявания – захарен диабет
• Тютюнопушене.
Клинична картина: Катарактата има бавен и прогресивен ход на развитие. Проявява се със следната клинична симптоматика:
• Замъглено зрение
• Фоточувствителност
• Диплопия (двойно виждане)
• Нарушено цветоусещане
• Влошено зрение на тъмно
• Честа смяна на очилата или лещите
• Катарактата протича безболково.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнестичните данни
Офталмоскопия
Изследване на зрителната острота и цветното зрение
Изследване на очните дъна
Тонометрия (метод за измерване на вътреочното налягане).
Диференциална диагноза: Прави се с:
Глаукома
Макулна дегенерация
Диабетна ретинопатия.
Лечение:
Медикаментозно лечение
• Quinax, Vitreolent, Oftan Catachrom
• Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение. То единствено забавя процесите на развитие на заболяването.
Оперативно лечение – прилагат се два основни метода:
1. Екстракапсулна екстракция
Индикации: подходяща е при почти всички видове катаракта, както при меките катаракти (детски и юношески), така и при старческата катаракта (при вече сформирано старческо ядро).
Методика: Под операционен микроскоп се прави разрез на роговицата по лимба. С пинцет със зъбчета или със закривена игла се влиза в предната камера, захваща се широко предната лещена капсула и се разкъсва и отстранява. Твърдото лещено ядро се изтласква през отвора. Задната лещена капсула остава, което дава възможност да се имплантират всякакъв вид изкуствени интраокуларни лещи
Усложнения: след години е възможно останалият епител от предната лещена капсула да започне да образува нови лещени влакна, които с останалите лещени маси образуват т.нар. вторична катаракта и водят до понижаване на зрителната острота.
2. Интракапсулна екстракция
Индикации: Подходяща е за отстраняване на потъмнели лещи на възрастни пациенти, при които Циновите връзки са загубили вече част от здравината си, както и при сублуксация и луксация на лещата.
Методика: Лещата се отстранява заедно с цялата си капсула „in toto”. Имплантира се преднокамерна леща с еластична опорна част или с крачета, които се фиксират в преднокамерния ъгъл. Понякога се използва ирис – клипс леща.
Предимства: няма опасност от възникване на вторична катаракта, зеницата е чиста.
Недостатъци: Разрезът трябва да е по-дълъг, отколкото при екстракапсулна екстракция. Има опасност от пролабиране на стъкловидното тяло, което налага предна витректомия.
3. Факоемулсификация – тя е усъвършенствана екстракапсулна екстракция. Чрез ултразвук се раздробява твърдото лещено ядро. Използва се специална затворена иригационно – аспирационна система.
