На латински: Uveitis
На английски: Uveitis
Определение: Увеитът представлява възпалително заболяване на увеята. Засяга предимно хора на възраст от 20 до 50 години. По-често обхваща и двете очи и проявява склонност да рецидивира.
Увеята е средната съдова обвивка на очната ябълка (tunica media sive vasculosa). Тя се състои от три части:
• Предна – ирис (дъговица)
• Средна – цилиарно тяло (ресничесто тяло)
• Задна – хориоидея (съдовица).
Увеята изпълнява важни биологични функции: изхранва външните слоеве на ретината и поддържа нормалното протичане на обменните процеси в нея.
Етиология: Увеитите са заболявания с полиетиологична генеза. Причини за възникването им могат да бъдат:
• Бактериални заболявания – лептоспироза, бруцелоза, туберкулоза, сифилис
• Вирусни инфекции (Herpes virus, CMV, Influenza virus)
• Микози
• Паразитни заболявания – токсоплазмоза
• Имунни/ автоимунни заболявания
• Травми
• Ятрогенни причини (след оперативна интервенция).
Видове увеити: Възпалителните заболявания на увеята могат да бъдат класифицирани в зависимост от различни признаци:
Според клиничната картина:
• Остри
• Подостри
• Хронични – с продължителност над 3 месеца
В зависимост от причинителя:
• Инфекциозни
• Неинфекциозни
Според пътя на проникване на инфекцията:
• Екзогенни – патогенните причинители проникват директно в очната ябълка
• Ендогенни – по кръвен път
В зависимост от характера на възпалителния процес:
• Грануломатозни – протичат с образуване на огнища на възпалението
• Негрануломатозни – развиват се остро с обилна ексудация и оскъдна клетъчна инфилтрация
Според вида на ексудата:
• Серозни
• Серо-фибринозни
• Фибринозни
• Гнойни
• Хеморагични
В зависимост от анатомо-топографските особености:
- Преден увеит, иридоциклит (Uveitis anterior) – може да засегне ириса (iritis), цилиарното тяло (cyclitis) или и двете части (iridocyclitis)
- Междинен увеит (Uveitis intermedia)
- Заден увеит, хориоретенит (Uveitis posterior) – обхваща хориоидеята, често се засяга и ретината
- Генерализиран увеит (Panuveitis) – възпалението обхваща цялата увея, включително и меките тъкани на орбитата.
Клинична картина: Характерна е следната симптоматика:
• Болка
• Фотофобия
• Блефароспазъм
• Хиперемия
• Оток на тъканите
• Секреция.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обективното клинично изследване
Диференциална диагноза:
Ирисът и цилиарното тяло боледуват по-често заедно, докато хориоидеята самостоятелно. Причината за това е в общото кръвоснабдяване на ириса и цилиарното тяло – от a.a. ciliares posteriores longi и a.a.ciliares anteriores. Хориоидеята се кръвоснабдява самостоятелно – от a.a.ciliares posteriores breves. В хориоидеята липсва сетивна инервация, поради което хориоретенитът протича безболезнено.
Лечение: В зависимост от етиологията и характера на възпалението:
- Медикаментозна мидриаза – чрез нея се парализира акомодацията и се цели осигуряването на покой, разкъсват се формираните синехии и не се позволява формирането на нови
- Кортикостероиди
- Нестероидни противовъзпалителни средства
- Антибиотици
- Противовирусни средства
- Топли апликации.