Меню

На латински език: Luxatio humeri.
На английски език: Dislocated shoulder, Shoulder dislocation.

Определение: Изкълчването (луксацията) на раменната става представлява излизане на главата на раменната кост от ставната ямка на лопатката. Среща се най-често при мъже на възраст от 20 до 30 години.

Етиология: Най-честите причини са:
І. Травматични:
– спортни травми – при спортове като ръгби, хокей, волейбол и др.;
– други травми – директен удар върху рамото, падане върху разгъната в лакътя ръка;
– рядко при епилептичен припадък, при електроконвулсивна терапия.
ІІ. Атравматични: умишлено или несъзнателно изкълчване, което може да е свързано със слабост на ставните връзки. Получава се при извършване на обичайни движения.
Има някои анатомо-физиологични особености, които предразполагат изкълчването на раменната става:
– ставната ямка е малка и плитка, а главата на раменната става е голяма;
– ставната капсула в долно-предната си част не е подсилена от мускули и е слаба;
– движенията в раменната става са разнообразни и с голям обем.

Видове: Различават се следните видове луксация на раменната става:
1. Предна луксация – главата на раменната кост е излязла напред от ставната ямка. Среща се най-често (до 99%).
2. Задна луксация – главата на раменната кост е изместена назад. Среща се рядко, тъй като ставата е подсилена отзад от мощни мускули.
3. Долна луксация (Luxatio erecta) – главата на раменната кост е изместена надолу. Горният крайник остава насочен право нагоре.
4. Фрактура-луксация – изкълчването на рамото се придружава от счупвания на главата на раменната кост.

Клиника: Болният се оплаква от много силна болка в рамото. Той придържа със здравата ръка травмирания крайник. Активните движенията в раменната става са невъзможни.
При оглед се вижда типична деформация на ставата при предна луксация. Рамото придобива остър контур, т.н. “симптом на пагона”, тъй като делтовидния мускул се спуска надолу, а акромиона (израстък) на лопатката изпъква. Налице е спазъм на мускулите около раменната става. Може да има охлузвания, подуване на рамото. При палпация се установява, че ставната ямка е празна.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
– анамнезата за травма;
– клиничната картина;
– рентгеновото изследване – правят се снимки във фасова и профилна проекция. Проверява се за наличието на фрактури на раменната кост.

Усложнения: При изкълчване на раменната става могат да възникнат следните усложнения:
1. Увреждане на мишничния нервен сплит (plexus brachialis). Най-често са засяга n. axillaris. Настъпва парализа на делтовидния мускул и зона на анестезия по външната страна на мишницата в горната й трета.
2. Артериално увреждане – a. axillaries може да бъде увредена от опъване по време на травмата или от притискане от главата на раменната кост. Трябва да се палпира радиалния пулс.
3. Ограничени движения в раменната става поради фиброзни сраствания. За предотвратяването им от значение е физиотерапията и кинезитерапията.
4. Рецидивираща луксация – след като рамото е било разместено има опасност от повторно изкълчване.

Лечение: Извършва се наместване (репозиция) на главата на раменната кост в ставната ямка на лопатката. За намаляване на мускулния спазъм се дават мускулни релаксанти, обезболяващи средства или се прилага обща упойка.
Съществуват различни методи за закрито наместване на раменната става.
Метод на Хипократ – болният лежи по гръб на масата. Лекарят поставя петата на едноименния си крак в подмишничната ямка. С двете си ръце обхваща китката на травмирания крайник. Затегля по надлъжната ос и извършва ротаторни движения в раменната става. Главата се намества с изщракване.
Метод на Дженалидзе – болният лежи по гръб на масата. Травмираният крайник се оставя да виси извън масата за няколко минути. Лекарят хваща предмишницата с двете си ръце при свит под прав ъгъл лакът. Затегля надолу и извършва ротаторни движения в раменната става. Главата се намества с изщракване.
След наместването задължително се прави контролна рентгенова снимка.
Крайникът се обездвижва към гръдния кош с марлен бинт (превръзка на Дезо) за три седмици. При млади хора обездвижването е по-продължително. Предписват се обезболяващи средства, поставя се лед за 15-20 минуте четири пъти дневно в продължение на няколко дни за премахване на болката и отока. Провежда се рехабилитация, тъй като раменната става е склонна към образуване на аддукционна контрактура.
При разкъсани ставни връзки или сухожилия, при увредени нерви, кръвоносни съдове или при неуспех от опитите за закрито наместване се прилага оперативно лечение. Извършва се открита операция или чрез артроскопия. Веднага след операцията крайникът се обездвижва. Започва се постепенна рехабилитация, като възстановителният период след операцията е по-дълъг.
При рецидивираща луксация често пациентите могат сами да наместват изкълчената раменна става. Някои пациенти се научават да предотвратяват луксациите като избягват движенията, водещи до изкълчване, извършват упражнения за укрепване на околоставната мускулатура. При всяко следващо изкълчване обаче се задълбочава увреждането на структурите на раменната става. При повече от четири луксации се препоръчва стабилизация. В зависимост от причината се използват различни операции за корекция на хабитуална луксация на раменната става:
– операция на Bankart – реинсериране на labrium glenoidale на нормалното му място;
– операция на Putti-Platt – затягане на m. subscapularis;
– укрепване на долната част на ставната капсула;
– поставяне на костна спирачка и др.
След операцията горният крайник се обездвижва към тялото за три седмици. Провежда се рехабилитация.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!