На латински език: Intoxicatio cum aethanolo.
На английски език: Ethanol poisoning.
Причини: Настъпва след консумиране на големи количества спиртни напитки или чист спирт.
Патогенеза: Около 20% от погълнатия алкохол се резорбира още в стомаха, а останалите 80% – в тънките черва. При консумирането му след нахранване резорбцията на алкохола се забавя. Той се разпределя в целия организъм, като засяга предимно богатите на липиди клетки на главния мозък, черния дроб, миокарда и др. Малка част от алкохола се отделя през белите дробове и кожата, около 10% се отделят непроменени чрез бъбреците. Останалата голяма част се подлага на действието на чернодробната алкохолдехидрогеназа, метаболизира се до ацеталдехид и изгаря до въглероден диоксид и вода.
Алкохолът разстройва обмяната на веществата и води до метаболитна ацидоза с натрупване на оцетна и млечна киселина.
Малките дози алкохол имат възбуждащо действие върху централната нервна система. По-големите – имат наркотичен ефект, а най-големите парализират жизнените центрове. При кръвна концентрация над 4-5 ‰ настъпват гърчове, кома и смърт.
Степента на интоксикация зависи освен от количеството на алкохола и от други фактори – възраст, “тренинг” на организма към алкохол, общо състояние на организма.
Патоанатомия: Настъпва дифузно увреждане на мозъчните клетки и на паренхимните органи. Развива се мозъчен оток.
Клиника: Острото алкохолно отравяне преминава през 4 степени:
1. Първа степен. Проявява се с лека психомоторна възбуда, еуфория, бъбривост.
2. Втора степен. Характеризира се със залитане, зачервяване на лицето, силно изразена възбуда.
3. Трета степен. Настъпва отпуснатост, повръщане, сънливост, унесеност до кома. Възможни са гърчове и делир.
4. Четвърта степен. Отровеният е в дълбока кома, с арефлексия, дишането е неправилно, има цианоза по устните, има доста силна миризма на ацетон. Настъпва тежък циркулаторен колапс (шок). Кожата на лицето става бледа, покрита със студена лепкава пот, пулсът е мек, има хипотермия. Смъртт настъпва от парализа на дишането и асистолия.
Лабораторни изследвания: Установява се увеличение на количеството на алкохол в кръвта, хипогликемия, често и хипокалиемия. Положителни проби за алкохол в урината, ацетоновите тела в урината са увеличени.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за прием на алкохол, по клиничната картина и по резултатите от химичното изследване на кръв и урина.
Диференциална диагноза: Прави се с атропиново отравяне, с първично нервно-психично заболяване. По отношение на комата – с мозъчен инсулт и с други видове кома (барбитурова, морфинова и др.).
Лечение: Поради бързата резорбция на алкохола се налага незабавна стомашна промивка, след което се прилагат очистителни средства. Провежда се инфузионна терапия с водно-солеви и глюкозни разтвори за увеличаване на диурезата и ускоряване на отделянето на алкохола с урината. Прилага се натриев бикарбонат за борба с ацидозата. Може да се приложат витамини –С и В група, аналептици, антиконвулсивни средства. Противошокови и кардиотонични средства при шок. При най-тежките случаи се налага хемодиализа.
Прогноза: Леките форми на остро алкохолно отравяне са краткотрайни и имат благоприятна прогноза. Неблагоприятна е прогнозата при четвърта степен на алкохолна интоксикация. Честото комбиниране на алкохолното отравяне с травматични увреждания или с други отравяния (медикаментозни, хранителни) влошава прогнозата.
