Начало Заболявания и състояния Уши, нос, гърло Аденоидни вегетации

Аденоидни вегетации

На латински: Vegetationes adenoideae
На английски: Adenoid vegetations

Определение: Аденоидните вегетации са състояние, което се характеризира с хипертрофия на фарингеалната сливица, което създава предпоставка за възпаление и чести инфекции на дихателните пътища.

Тонзилите са лимфни образувания, които имат важна роля в имунологичната защита на организма и участват в реализирането на хуморалния имунитет. Те са разположени в началото на дихателия и храносмилателния път и осигуряват защитния отговор срещу екзогенни дразнители.

Фарингеалната тонзила (носна тонзила, аденоиди, трета сливица) представлява струпване на лимфна тъкан, разположена подлигавично в горната част на фаринкса. Заедно с двете небни сливици и лингвалната сливица (в областта на корена на езика) формират т. нар. пръстен на Валдайер. Той е основна защитна бариера срещу вирусни и бактериални заболявания на дихателната система.

Фарингеалната тонзила започва своето развитие след първата година на детето, достига пик във физиологичната си роля към четвъртата – петата година и обикновено претърпява обратно развитие след седмата – осмата година. Именно до около седем годишна възраст вследствие въздействие на инфекциозни и неинфекциозни дразнители от външната среда е възможно да настъпи хипертрофия на фарингеалната сливица.

Етиология: Етиологичните фактори за възникване на аденоидни вегетации не са точно изяснени. Като основни предразполагащи фактори се приемат:

  • Бактерии – най-често Haemophilus influenza, бета-хемолитични стрептококи от група А, Staphylococcus aureus, Moraxella catarrhalis, Streptococcus pneumonia
  • Вируси – Epstein – Barr virus и други
  • Алергии
  • Хронични възпалителни процеси на горните дихателни пътища
  • Наследствена предразположеност.

Патоанатомия: Характерни са следните патологоанатомични промени:
• Хипертрофия и хиперплазия на тонзилата
• Постепенно уплътняване и разрастване на лиомфоидната тъкан, наречено аденоидни вегетации
• При инфектиране – развитие на аденоидит с всички признаци на възпаление (подуване, зачервяване, затопляне, болезненост, нарушена функция).

Клинична картина: Аденоидните вегетации се проявяват със следната клинична симптоматика:
• Затруднено дишане
• Хъркане
• Носов тих глас
• Назална конгестия
• Ринорея (обилна секреция от носа)
• Затруднено преглъщане
• Суха кашлица
• Нарушаване на съня, сънна апнея
• Аденоиден фациес (поради запушването на носа и непрекъснато дишане през устата) – характерни са тесни ноздри, постоянно отворена уста, изпъкващи венци
• Запушване на Евстахиевата тръба, което води до намаление на слуха
Отит (възпаление на средното ухо)
• Синузит
• Лимфаденопатия – увеличени лимфни възли на шията.

Усложнения:
• Отит
• Ларингит
• Пневмония
• Сърдечни проблеми
• При тежките случаи може да се засегне общото развитие на детето – апатия, умствено и физическо изоставане
• Рецидив на вегетациите при нерадикалното им отстраняване след хирургична намеса.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнезата
• Клиничното изследване:
– Задна риноскопия
– Ендоскопско изследване през носа.

Диференциална диагноза: Прави се с:
• Изкривяване (девиация) на носната преграда
• Вазомоторен ринит
• Алергичен ринит
• Синузит
• Лицеви аномалии.

Лечение:
Консервативно лечение

  • Деконгестивни капки за нос
  • Антибиотици – при развитие на бактериална инфекция
  • Общоукрепващи средства
  • Препоръчва се избягване на престой в запрашена или замърсена среда
  • При много слабо изразени симптоми в някои случаи се изчаква регресията на фарингеалната тонзила, която обичайно претърпява обратно развитие до 7 – 8 годишна възраст.

Оперативно лечение – прилага се, когато няма ефект от консервативното лечение, при рецидивиращи отити, чести ангини, пневмонии, персистиращо затруднение в дишането, хронично намаление на слуха.

  • Аденоидектомия – хирургично отстраняване на аденоидните вегетации. След операцията е възможно за няколко дни да има дискомфорт, леко зачервено гърло, слабо кървене, запушване на носа или леки болки в ухото.