Определение: За чуждо тяло в хранопровода говорим, когато нормалната гълтателна функция е нарушена вследствие на продължително задържане на части от храна или други предмети в хранопровода.
Етиология: Според произхода си чуждите тела могат да бъдат:
- растителни (костилки от плодове);
- животински (костици от риби, птици или животни, месо);
- неорганични (метални, стъклени, пластмасови, части от протези, зъбни мостове).
Според броя си чуждите тела могат да бъдат единични или множествени.
Чуждите тела могат да се класифицират в две основи групи:
- прости тела – тук се отнасят меки и твърди тела със закръглени форми. Те не нараняват стената на хранопровода и по-лесно се отстраняват.
- тела, водещи до усложнения – включва всички чужди тела с остри и неравни ръбове, които могат да наранят хранопровода, да доведат до перфорация и се срещат значителни трудности при тяхното отстраняване.
Причините, благоприятстващи попадането на чужди тела в хранопровода могат да бъдат от различен характер:
- Лоши навици – бързо хранене и гълтане на големи залъци храна, държане в устата на някои предмети (монети, пирони, карфици).
- Възраст – неволното поглъщане на чужди тела е често срещано при деца, които по време на игра поставят различни предмети в устата си (копчета, значки, части от детски играчки). Попаднали в хранопровода такива тела се задържат във физиологичните стеснения, най-често първото.
- Органични причини – при стриктури и спазми на хранопровода, както и при външни компресии (от аневризми на аортата и медиастинални тумори) чуждите тела се задържат по-лесно. При хора с протези или напреднала атеросклероза е намалена сетивността в устната кухина, което повишава риска от неволно поглъщане на протезната конструкция.
- Небрежност и производствени инциденти – попаднали чужди тела по време на производствения цикъл на различни хранителни продукти (тестени изделия, кисело мляко).
- При психично болни или при опити за самоубийство също може да се наблюдават подобни инциденти.
В по-голямата си част чуждите тела се фиксират в първото физиологично стеснение, много по-рядко в кардията, а в единични случаи – в останалите участъци на хранопровода. По-лесно се задържат големите чужди тела и тези със заострени краища.
Клинична картина: Симптоматиката зависи както от вида на чуждото тяло, така и от местоположението му. Обичайно състоянието се характеризира с внезапно начало – в момента на поглъщането и задържането на чуждото тяло възниква болка и тежест в областта на гръкляна и гръдната кост, по-рядко в епигастриума. Възможно е да се появи чувство за задух, гадене, позиви за повръщане. Установява се повишено слюноотделяне и кашлица поради попадане на слюнка и храна в гръкляна. Твърди храни не могат въобще да се приемат, течностите също преминават трудно или не преминават (при по-големи чужди тела). При опит за преглъщане болката се усилва. Пострадалият заема принудителна поза на тялото в опит да облекчи болката. В някои случаи, при които не се наблюдава манифестна клинична картина и тялото престоява в хранопровода няколко дни, болните са адинамични, с увредено общо състояние.
Диагноза: Опорни точки при поставянето ѝ са:
- Насочена анамнеза – повечето от пострадалите или настойниците им знаят какво е чуждото тяло.
- Рентгеновото изследване е задължително. Рентгенографията дава възможност да се установи и фиксира върху рентгенова плака калибъра, дължината, формата, местоположението на чуждото тяло. Приложима е при рентгеноконтрастни тела. При чужди тела, които не задържат лъчите, се прилага контрастна материя (най-често бариева каша), която спира пред чуждото тяло или го облива, полепвайки върху повърхността му. По този начин чуждото тяло става видимо и се открива при рентгеново изследване. Методът е известен като рентгеноскопия. През време на извършването ѝ могат да се правят снимки на хранопровода, т.е.рентгенография в профил и фас.
- Езофагоскопия – чрез нея не само се установяват местоположението и видът на чуждото тяло, но и по този начин под зрителен контрол тялото се изважда с помощта на подходащи инструменти.
Диференциална диагноза: Необходимо е да се отдиференцира от:
- Булбарен инсулт – повръщането,саливацията и невъзможността за поглъщане могат лесно да бъдат погрешно интерпретирани.
- Езофагокардиоспазъм –отнася се към смущенията, свързани с инервацията и мотилитета на хранопровода. Характеризира се с поява на спастични състояния, които възпрепятстват храненето с твърди и/или течни храни.
- Хистерия – вид невроза, изразяваща се соматично. Хистеричните кризи се проявяват с бурни конвулсии, парализа, загуба на зрението или речта. Нямат органична основа (например субектът казва, че не може вече да се движи, но рефлексите му са запазени). Хистеричните кризи почти винаги настъпват в присъствието на много хора.
Лечение: Състои се в изваждане на чуждото тяло. Характерно е,че моментът на вадене на чуждото тяло крие повече рискове от момента на попадането му в хранопровода. Пострадалият веднага се хоспитализира в най-близкото лечебно заведение, за да се избегнат рисковете, свързани с продължително транспортиране. Лечението се провежда стационарно, като подходите са два:
1. Екстракция на чуждото тяло чрез езофагоскопия. В зависимост от чуждото тяло, като предварителна подготовка може да се приложат спазмолитици. Езофагоскопията се извършва под упойка, като при деца винаги се работи с обща анестезия. Техниката на екстракция на чуждото тяло трябва да включва внимателна и бавна работа, без бързане, дърпане или каквото и да е усилие, поради опасност от настъпване на усложнения.
2. Оперативно – чрез езофаготомия. Остри чужди тела – големи кости и телове, протези – се локализират рентгенографски и се отстраняват хирургично чрез езофаготомия. Това се налага, поради рисковата екстракция с опасност от разкъсване стената на хранопровода и развитие на медиастинит, който често завършва летално.
Допълнително се назначават антибиотици и рехидратираща терапия, които да подпомогнат по-бързото възстановяване на увреденото общо състояние.
Усложнения:
- Рагади с последващо вазпаление на лигавицата – езофагит или да се образува абсцес в стената на хранопровода
- Перфорация на хранопровода – при тела с остри ръбове. При попадане на чуждото тяло в пространството около хранопровода се повишава и рискът от настъпване на периезофагит, подкожен емфизем по шията и медиастинит. Извършва се оперативна интервенция за отсраняването му по спешност.