На латински: Fractura ossa nasalia
На английски: Fracture of the nasal bones, Nasal fracture
Определение: Носната фрактура представлява счупване на костите на носа. Тя е най-честа сред фрактурите в лицево-челюстната област. Причината е, че носните кости са най-слабото място в лицевия скелет и са издадени силно напред.
Етиология: Причина за фрактуриране на носа може да бъдат различни травми – силно притискане, падане, удар с тъп или остър предмет, огнестрелно нараняване и други.
Класификация: Според етиологичния фактор се различават следните видове травматизъм: родов, битов, транспортен, трудов, спортен.
В зависимост от характера си носните фрактури биват:
- Закрити, открити
- Напречни, надлъжни
- Странични
- Проникващи, непроникващи
- Комбинирани
Патогенеза:
- При страничен удар – носната кост на страната на удара се счупва от челния израстък на горночелюстната кост по хода на костния шев. Понякога се получава и фрактура на челния израстък на противоположната страна, възможна е фрактура на носната преграда. Носът се изкривява в противоположна посока поради разместване на фрактурираните кости.
- При фронтален удар – получава се разединяване на носните кости, вследствие на което гърбът хлътва, носът се сплесква и нерядко се образува хематом на носната преграда.
- При комбинирано счупване – при тях се установява странично изместване на носа с хлътване, с или без счупване на перпендикулярната пластинка на решетъчната кост. Решетъчната кост се фрактурира обикновено при травми на свода на носа (предната черепна ямка) и понякога се съпровожда със сътресение на мозъка и ликворея.
- При огнестрелните наранявания освен външния нос се повреждат често околоносните кухини, очниците, ушите, горната челюст, черепът.
Клинична картина:
Непосредствено след травмата се появява следната симптоматика: силна начална болка със или без загуба на съзнание, кръвотечение от носа.
След инцидента клиничната картина се характеризира с:
- видима деформация на носната пирамида (странична дислокация или депресия);
- затруднено носово дишане;
- нарушено обоняние – хипосмия или аносмия;
- оток и кръвонасядания около очите – т. нар. травматични очила, подкожен емфизем;
- възможна е луксация или фрактура на носната преграда;
- в зависимост от тежестта на травмата могат да настъпят шок от силната болка, главоболие, повръщане.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнестичните данни
2. Клиничното изследване
- Палпация – установяват се палпаторна болезненост, патологична подвижност и крепитация.
- Предна риноскопия – фрактурата обикновено се представя с хоризонтален и вертикален гребен на септалния хрущял откъм страната на дислокацията.
- Рентгенография във фас и профил – установява се фрактурата и степента на разместване.
Диференциална диагноза:
- Фрактури на горната челюст
- Фрактури на предната черепна ямка.
Лечение: То има за цел да възстанови функцията на носната кухина и естетичния външен вид на носа.
Започва се с извършване на спешните мероприятия
- кръвоспиране, първична обраотка на раната и последваща репозиция на носните кости.
- противотетанична профилактика при откритите фрактури и включване на антибиотично лечение.
- при фрактура на решетъчната пластинка болният се предупреждава да не издухва носа си и да киха с отворена уста.
Репозиция на фрактурата – най-добре да се извърши в първите 24-48 часа, тъй като фрагментите се репозират лесно. Всяко отсрочване на интервенцията може да има значими козметични и функционални последствия, защото разместените фрагменти бързо консолидират. При закъснелите случаи е добре операцията да се извърши до 2-3 седмици.
- При простите фрактури – репозицията се извършва под местна или обща анестезия. С помощта на специален инструмент хлътналата страна се повдига и измества навън, придавайки нормална анатомична позиция на носа. Репонирането обикновено се манифестира с костно щракване. Накрая носът се тампонира, като е желателно да се постави и гипсова лонгета. Тампоните се изваждат на седмия ден, а лонгетата се сваля на осмия ден.
- При сложните фрактури – внимателно се почиства фрактурираната област през раната на меките тъкани. Фрагментите се наместват и фиксират. Меките тъкани се зашиват, носът се тампонира и се прави външна превръзка с лонгета. Дава се антибиотично покритие. Ако меките тъкани са били увредени със замърсяване, подуване или некроза, лечението може да се отложи с 8-14 дни, докато острата тъканна реакция отзвучи. При раздробени фрактури на носа може да се наложи поставяне на пластинков шев на нивото на костния скелет, който се снема след 2-3 седмици.
Усложнения:
- Ранни усложнения – поява на вторично кръвотечение, хематом на носната преграда, повишена температура с признаци на локално възпаление като остеомиелит или признаци на засягане на околоносните кухини, средното ухо или ендокраниума. Изискват смяна или сваляне на носната тампонада и интензивно антибиотично лечение.
- Късни усложнения – най-често деформации на носната преграда и външния нос, сраствания в носните кухини. Лечението включва корективна септопластика и/или ринопластика.
