На латински: Carcinoma laryngis
На английски: Laryngeal cancer
Определение: Ракът на ларинкса представлява туморно заболяване на гръкляна, което се характеризира със злокачествено протичане. Засяга всички възрасти, обичайно възрастта след 50 години. Среща се и при двата пола, изключително по-често при мъжете. Все по-голям е броят на диагностицираните случаи, което определя и важното социално значение на мерките за превенция на това заболяване.
Карциномът на ларинкса започва своето развитие обикновено от гласните връзки или от епителните клетки (сквамозен епител), покриващи вътрешността на гръкляна. Оттам и най-често срещаният хистологичен тип карцином е сквамозно-клетъчният.
Ракът на ларинкса има следните характерни особености в протичането си:
Продължително местно нарастване – дължи се на факта, че неопластичната формация нараства в затворено от хрущяли пространство.
Относително късно метастазиране – обуславя се от липсата на повече лимфни съдове в областта. Ракът на ларинкса метастазира към шията, шийните лимфни възли, корена на езика, белите дробове.
Ларинксът, наречен още „гласова кутия”, е разположен в горната част на трахеята и непосредствено пред хранопровода. Той има жизненоважно физиологично значение, тъй като участва в процесите на дишане, преглъщане и гласообразуване.
Ларинксът се подразделя на три области:
- Супраглотисен етаж (над истинските гласни връзки) – включва епиглотиса, лъжливите гласни връзки, стомахчета, ариепиглотисни гънки и аритеноиди
- Глотис – истински гласни връзки
- Субглотисен етаж (под истинските гласни връзки) – започва на около сантиметър под гласните връзки и достига до долната граница на крикоидния хрущял.
Етиология: Редица предразполагащи фактори повишават риска от развитие на карцином на ларинкса:
• Тютюнопушене – заема водещо място сред рисковите фактори. Тютюневият дим съдържа канцерогенни вещества (бензпирени, антрацен и други органични ароматни съединения), които увреждат ларингеалната лигавица. Освен това по време на пушене температурата във вътрешността на ларинкса се увеличава значително (до над 400 С), което е предпоставка за хронична термична травма на лигавицата.
• Злоупотреба с алкохол
• Вредна работна среда – изпарения на никел, азбест, солна киселина
• Хронични възпалителни заболявания на ларинкса (ларингити)
• Вируси
• Нелекувана гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).
Морфологична характеристика:
Според хистологичната характеристика различаваме следните видове рак на ларинкса:
• Плоскоклетъчен – най-често срещан тип. Плоскоклетъчните карциноми в зависимост от степента си на диференциация биват високо – , умерено – , нискодиференцирани и недиференцирани. Колкото по-високодиференциран е туморът, толкова по-бавен растеж има и метастазира по-късно. Валидно е и обратното за недиференцираните и нискодиференцирани карциноми.
• Хондросарком
• Фибросарком
Стадирането на ларингеалния карцином става с помощта на TNM класификацията:
Т – първичен тумор
N – метастази в регионерни лимфни възли
M – далечни метастази.
Клинична картина: Ракът на ларинкса често се диагностицира твърде късно. Причините за това се крият в продължителното местно бавно нарастване и дискретната клинична симптоматика. В зависимост от локализацията ракът на ларинкса се характеризира със следните оплаквания:
При рак, локализиран в супраглотисното пространство:
• Чувство за чуждо тяло или заседнала храчка в гърлото
• Затруднено преглъщане
• Необходимост от често прокашляне
• Понякога се появява неприятна гнилостна миризма от устата, слузни храчки.
При рак на гласните връзки:
• Дисфония (промяна в гласа) – става дрезгав, хриптящ, с приглушен тембър. Всяка дисфония с продължителност над един месец е предпоставка за изследване за рак на ларинкса.
• Затруднено преглъщане (дисфагия)
• Болка при преглъщане (одинфагия), болките в началото са слаби, постепенно се усилват, стават постоянни и ирадиират към ухото (по хода на n. glossopharingeus).
При рак на субготисното простраство:
• Има най-коварно протичане поради продължително безсимптомно боледуване
• Дисфонията се проявява в късните етапи
• Понякога първи прояви могат да бъдат затруднено дишане и задушаване, които са признак за значително нарастнал тумор.
С напредване на заболяването ракът на ларинкса се характеризира със следната късна симптоматика:
• Поява на голяма подутина в областта на шията, увеличени неболезнени лимфни възли
• Затруднено дишане (диспнея)
• Опасност от асфиксия
• Обща симптоматика – отпадналост, необяснима загуба на тегло
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Директна и индиректна ларингоскопия
Компютърна томография (КТ)
Биопсия.
Диференциална диагноза: Прави се с:
Хроничен ларингит
Лупус
Сифилис на ларинкса
Туберкулоза на ларинкса.
Лечение: При диагностициран рак на ларинкса водещи методи на лечение са оперативното и лъчелечението. Избора на метод на лечение (оперативно, лъчетерапия или комбинация от двата метода) зависи от стадия на развитие и локализацията на тумора.
Оперативно лечение: прилага се при всички локализации на тумора.
При напреднали карциноми, инвазирали тъканите извън ларинкса, при наличие на метастази първо се прилага лъчетерапия с цел намаляване и ограничаване размера на тумора.
Оперативните методи включват – хордектомия, частична, хеми – или тотална ларингектомия. Метастазиралите шийни лимфни възли се отстраняват посредством радикална шийна дисекция по Crile.
Лъчеление: може да бъде прилагано самостоятелно, предоперативно или следоперативно.
Като основен лечебен метод се прилага при малки по размер тумори, лечебната доза е по-висока – 60 – 70 Gy.
Като допълнително перкутанно лъчелечение, приложено преди или след хирургична операция, дозите са по-малки – до 50 Gy.
Химиотерапия – при умерено и значително авансирали тумори. Прилагат се цитостатични препарати.
Прочетете за:
Анатомия на ларинкса
