Лабиринтит

На латински език: Labyrinthitis
На английски език: Labyrinthitis

Определение: Лабиринтитът представлява възпалително заболяване на лабиринта на  вътрешното ухо, което се проявява със слухови и вестибуларни смущения. Възпалителните процеси засягат ципестия лабиринт, което най-често води до отпадане на функцията му.

Етиология: Инфекцията достига до вътрешното ухо по следните пътища:

• Тимпаногенен път – най-често срещан. Възпалителните заболявания на лабиринта обичайно са усложнения на острите и хронични отити. Разпространението на инфекцията става главно през кръглото и овалното прозорче. При хроничните отити често е налице фистула на латералния полуокръжен канал, през който преминава инфекцията. Фистулата е резултат или на гранулиращия остит или на холестеатом.
• От ендокраниума – посредством околоневралните и околосъдови пространства на вътрешния слухов проход. Среща се при епидемичен или специфичен менингит.
• Кръвен път (метастатичен) – вследствие хематогенна разсейка на вирусни токсини при инфекциозни заболявания (грип, скарлатина, тиф и др.)

Патоанатомия: В зависимост от тежестта на процеса патоанатомично лабиринтитът може да протече по един от следните начини:

• Хидропс на лабиринта (събиране на серозна течност (трансудат) в лабиринта) – дължи се на увеличена продукция на пери- и ендолимфа, особено при токсично увреждане на лабиринта напр. при вирусна интоксикация.
• Серозен лабиринтит – среща се, когато във вътрешното ухо нахлуят само токсини при остри отити, особено при скарлатина. Нарича се още индуциран лабиринтит. Развива се серозен възпалителен процес с леко увеличение на левкоцитите и отделяне на фибрин. Сетивните клетки са засегнати слабо.
• Гноен лабиринтит – среща се при нахлуване на микроорганизми във вътрешното ухо. Настъпва гнойно възпаление на лабиринта с увеличение на левкоцитите, фибрина и белтъка. Развива се кръглоклетъчна инфилтрация. Сетивните клетки се увреждат тежко, в резултат на което може да се стигне до пълна загуба на функцията на слуховата, а по-рядко и на вестибуларната част на вътрешното ухо. Гноен лабиринтит се развива при силна вирулентност на микроорганизмите и/или слаби защитни сили на организма.
• Некротичен лабиринтит – среща се рядко след въвеждането на антибиотичната терапия. Може да се развие при:

– Абсцеси на вътрешния слухов проход, при което се развива тромбоза на съдовете, хранещи вътрешното ухо, и последваща некроза на лабиринта.

– При инфекциозни болести (грип, скарлатина) – настъпва множествена тромбоза на съдовете и последваща токсична некроза на лабиринта. Възможно е да се формират костни секвестри. По-късно се образува гранулационна тъкан, която фиброзира и замества невроепителните елементи. В резултат функцията на лабиринта угасва напълно.

Клинична класификация:
1. Ограничени лабиринтити:

• С фистула – вследствие пробив на един от полуокръжните канали от холестеатом. Това става бавно, в резултат на действието на остеокластите. На това място се образува защитен вал от гранулационна тъкан.
• Без фистула – това е усложнение на острите отити или хроничните екзацербирали мезотимпанити. Получава се хидропс на лабиринтната система. Когато натрупаната серозна течност (трансудат) засяга само вестибулума и полуокръжните канали, се проявяват вестибуларни симптоми. Когато трансудатът се натрупа в кохлеята, последват само слухови нарушения. Така в хода на един остър отит може рязко да намалее слуха с прибавяне към звукопроводното намаление и на звукоприемно.

2. Дифузни лабиринтити

• Дифузен манифестен лабиринтит

– най-често се среща като усложнение на хроничните епитимпанити с холестеатом. Той разрушава костната лабиринтна капсула и инфекцията нахлува в ципестия лабиринт. Често впоследствие се развива менингит.

– По-рядко може да се предизвика от остър отит. Дължи се на дифузия на токсините през прозорчетата (индуциран лабиринтит).

• Дифузен латентен лабиринтит – най-често е последица от лабиринтна фистула или остатъчно състояние на преминаващ лабиринтит при хроничен отит. Касае се за остатъчни състояния след прекаран лабиринтит, при които функцията на лабиринта е угаснала. Ухото е спокойно и липсва гнойна ексудация.

Клинична картина: Клиничните симптми се обуславят от различната степен на засягане на двата анализатора във вътрешното ухо – слухов и вестибуларен. Тяхната изразеност зависи от начина на проникване на инфекцията в лабиринта, от тежестта на развиващия се възпалителен процес и от сложните нервно-рефлекторни връзки на лабиринта с мозъчните структури. Непосредствено след нахлуване на инфекцията се развива бурна реакция с признаци на дразнене на лабиринта.

I. Местна симптоматика
1.Слухови нарушения

• В началото слуховите нарушения са от звукопроводен тип, но бързо започват да отпадат високите тонове и настъпва приемно намаление на слуха до глухота. Тези промени настъпват бързо – за часове или дни.
• Високотонален силен шум в ухото.

2. Вестибуларни нарушения с периферен характер. Периферните вестибуларни прояви се характеризират с това, че са хармонични, т.e. имат определена посока. Нарушаването на тази хармоничност говори за увреждане на вестибуларния анализатор над лабиринтно ниво – ствола и кората на мозъка (централни вестибуларни нарушения). Вестибуларните симптоми при лабиринтит включват:

• Спонтанен нистагъм – представлява ритмично движение (потрепване) на очните ябълки. Той бива вестибуларен и невестибуларен (физиологичен, вроден, нистагъм на слепите, на миньорите и др.). Вестибуларният нистагъм е най- важният обективен симптом за оценка на вестибуларната функция. Той се характеризира с това, че има две фази – бърза и бавна. Бавната компонента на нистагма се генерира в рецепторната част на вестибуларния анализатор, а бързата има централномозъчна генеза. Нистагмът при лабиринтита е от периферен тип и се влияе от позицията на главата. Има бурно начало и затихване, като към третата седмица обикновено изчезва.
• Нарушено равновесие – залитане, отклонение или падане към здравото ухо.
• Световъртеж – характерен е типично връщателният световъртеж – предметите се „въртят” около болния или той „потъва”, „издига се”.

3. При лабиринтита не се засягат други черепно-мозъчни нерви освен вестибуло-кохлеарният.

II.Обща симптоматика – изразени общи прояви липсват. Повишаването на температурата и засилването на главоболието са суспектни за вътречерепно усложнение.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Клиничното изследване

1. Отоскопия – данни за наличие на отит.

2. Изследване на слуха – с говорна реч, камертонално изследване, аудиограма.

3. Изследване на вестибуларния апарат – в зависимост от приложения вестибуларен стимул експерименталните проби биват: ротаторни (връщателни), калорични и галванични. Преди изследването болният не бива да приема лекарства, особено такива, действащи на централната нервна система, защото те удължават или скъсяват вестибуларния рефлекс.

4. Пресорна проба за доказване фистулата на лабиринта – появява се при налична фистула, свързваща средното ухо с перилимфното пространство на хоризонталния полуокръжен канал. При създаване на компресия и декомпресия в средното ухо се получава нистагъм, световъртеж и вегетативни прояви, поради лимфокинезата на вътрешното ухо.

5. Рентгеново изследване.

6. Изследване на черепно-мозъчните нерви.

Диференциална диагноза:

• Лабиринтоневрити
• Лабиринтопатии
• Вестибулопатии
• Кохлеопатии
• Миниерова болест и др.

Лечение: Определя се от характера на лабиринтита:
1. При лабиринтит, причинен от остър отит – провежда се консервативно лечение:

• ранна парацентеза
• прилага се антибиотична терапия.

2. При лабиринтит, причинен от хроничен отит

• в острата фаза се провежда консервативно лечение – антибиотици, дехидратиращи средства, витамини (А, В₂, В₁₂, С, Е), средства облекчаващи вегетативните прояви – напр. Марофен (против повръщане).
• оперативно лечение се провежда след стихване на спонтанната вестибуларна симптоматика.
  – Метод на хирургично лечение е радикалната трепанация – чрез нея се санира инфекциозното огнище в лабиринта на вътрешното ухо.

Усложнения: Лабиринтитът представлява път за преминаване на инфекцията от средното ухо към черепната кухина, поради което е особено важно своевременното му лечение.