На латински: Sinusitis maxillaris
На английски: Maxillary sinusitis
Определение: Максиларният синуит представлява остро или хронично възпаление на синусната лигавица, което може да бъде с инфекциозна, неинфекциозна, алергенна, автоимунна генеза. Синуитът обичайно протича със съпътстващ ринит, като състоянието се нарича риносинузит.
Обща характеристика: Околоносните кухини (Sinus paranasales) са изпълнени с въздух костни кухини, които изпълняват следните важни физиологични функции:
• Затоплят и овлажняват вдишвания въздух
• Участват в дихателната обмяна
• Олекотяват лицевия скелет.
В зависимост от локализацията им различаваме: фронтални, максиларни, етмоидални и сфеноидални синуси. Максиларните синуси са с най-големи размери. Формата им повтаря формата на горночелюстната кост и представлява кухина, изградена от шест стени:
– горна (орбитална)
– долна (алвеоларна)
– предна (лицева)
– задна (птеригопалатинална)
– вътрешна (назална) – на нея се намира отвор – hiatus semilunare, чрез който максиларният синус се съобщава с носната кухина. Това осигурява оттичане на ексудата от синуса. През тази стена се извършват и пункции с диагностична или лечебна цел.
– външна (латерална).
Синусната кухина е покрита с лигавица (Шнайдерова мембрана), която представлява продължение на носната лигавица и има еднакъв хистологичен строеж – цилиндричен ресничест епител. Синусната лигавица притежава съединителнотъканна подложка, която плътно прилепва към стените на синуса. Тя е с рохкав строеж и често набъбва при възпаление, вследствие на което се запушва естествения отвор и се нарушава аерацията и отдренирането на синуса. В лигавицата се намират и множество слузни жлези, чиито секрет се излива в носната кухина.
Максиларният синус е с обем около 10 – 12 куб. см. В зависимост от вариациите в размера и разположението му спрямо корените на горночелюстните зъби различаваме:
• Пневматичен тип синус – костната пластинка отделяща синуса от апексите (кореновите върхове) на зъбите е тънка
• Склеротичен тип синус – костната пластинка е дебела и добре изразена
• Sinus procedans – костна пластинка липсва, корените на зъбите стърчат в синуса, покрити само от синусната лигавица.
Видове синуити:
В зависимост от клиничното протичане синуитите биват:
• Остър – с продължителност от 4 до 30 дни.
• Подостър – за подостра форма се говори тогава, когато оплакванията продължават от 4 до 12 седмици.
• Хроничен – при персистиране на заболяването за повече от 12 седмици.
Според хистопатологичните особености:
• Катарален – лигавицата става зачервена и оточна, кръвоносните съдове се разширяват и повишават своята пропускливост, образува се серозен ексудат с бистър цвят, повишена е секрецията на синусните жлези.
• Гноен – вследствие развитието на бактериална инфекция и разпадните процеси се образува гноен ексудат с неприятна миризма. При грипни състояния ексудатът от синуса може да е хеморагичен.
Според наличието на усложнения:
• Неусложнен
• Усложнен
Етиология: Причините за развитие на максиларен синуит са следните:
- Инфекциозни
– бактериални – стрептококи, стафилококи, пневмококи, хемофилус инфлуенце
– вирусни
– гъби – най-често от род Aspergillus - Неинфекциозни
- Одонтогенни – те представляват около 10 – 20% от случаите на максиларен синуит. Възникват при заболявания на горночелюстните зъби (твърди и меки зъбни тъкани и на пародонта), към които се отнасят:
– Остър гноен или хроничен екзацербирал периодонтит
– Дентални абсцеси
– Нагноили одонтогенни кисти
– Перфорация на синуса по време на зъбна екстракция или вторична инфекция
– Остър одонтогенен остеомиелит. - Алергични – полени, прах, акари.
Като предразполагащи фактори за развитието на максиларен синуит се посочват:
• Хипертрофия на носните конхи
• Аденоидни вегетации при деца
• Изкривена носна преграда
• Носни полипи
• Алергии
• Хронични хреми – могат да доведат до персистиране на инфекцията и влошено отдрениране на синусните секрети, поради набъбване и оток на лигавицата.
• Понижени защитни механизми на организма и потиснат имунитет (при редица заболявания или продължителен прием на определени медикаменти).
Клинична картина: Клиничните симптоми са от локален и общ характер.
Локална симптоматика:
• Разнообразни по сила болки в едната лицева половина, често неповлияващи се от аналгетик
• Чувство за тежест едностранно, особено при навеждане на главата
• Едностранно главоболие
• Едностранно запушване на ноздрата, нарушено обоняние
• Секреция от едната ноздра, особено при наклоняване на главата напред
• При синуит вследствие перфорация на синуса – секреция от алвеолата на извадения зъб със зловонна миризма
• Невралгични болки, ирадииращи към тила, слепоочието от съответната страна
• При одонтогенен синуит се установявя т.нар. симптом на множествен периодонтит – болки във всички зъби от едната страна на челюстта.
Обща симптоматика:
Неразположение, отпадналост, безапетитие, нарушен сън, фебрилитет до 39 0 C.
Усложнения:
• Остеомиелит
• Абсцес или флегмон на очницата
• Флебит на лицевите вени
• Тромбоза на синус кавернозус
• Мозъчен абсцес
• Менингит
• Менингоенцефалит
• Сепсис.
Диагноза: поставя се въз основа на:
- Анамнестични данни
- Клинично изследване – установяват се:
– оточна и болезнена при палпация буза
– палпаторна болезненост в областта на кучешката ямка и зад тубера на горната челюст
– болки при перкусия в областта на зигоматичната кост
– болезненост в областта на очната ябълка при палпация от страната на заболяване
– при перфоративен синуит (вследствие дентална инфекция или екстракция) се установява фистула в областта на екстрахирания зъб, отделяне на силно миризлива гной, проминиране на гранулации от раната. - Предна риноскопия
– При остър синуит – хиперемирана и оточна носна лигавица, серозно или гнойно отделяемо около отвора на синуса (ostium maxillae)
– Хроничен синуит – хипертрофия и зачервяване на лигавицата в областта на средния носов ход. - Рентгенография – засенчване, обхващащо основата на синуса и достигащо различна височина, което е хомогенно и има гладки и резки граници.
- Лабораторни изследвания – левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ.
Диференциална диагноза: Прави се с:
• Между различните видове синуити – риногенен, одонтогенен, алергичен (при алергичния заболяването протича хронично с ремисии и е двустранно).
• Остър и хроничен остеомиелит
• Екзацербирала одонтогенна киста.
Лечение:
Консервативно
• Съдосвиващи средства, намаляващи отока на носната лигавица – Xylometazolin 0.1% (не се прилагат при деца под 5години, поради поява на сърцебиене)
• Антибиотично лечение – amoxicillin
• Десенсибилизиращи средства – антихистамини
• Противовъзпалително и обезболяващо лечение – аналгетици
• При хроничните синуити се препоръчват топли компреси
• Физиотерапия
• Пункция през долен носов ход и промивка на синуса с антисептичен разтвор
• При одонтогенен синуит – екстракция на причинния зъб.
Оперативно – прилага се при хроничен синуит и неуспех от консервативното лечение. Извършва се премахване на патологично променената синусна лигавица и се създават условия за изтичане на ексудат от кухината. Възможни са следните хирургични техники:
– Радикална антротомия по Caldwell – Luc
– Ендоскопска хирургия.
