Определение: Острият гноен отит представлява гнойно възпаление, обхващащо лигавицата на средното ухо. Често се наблюдава не като самостоятелно заболяване, а възниква като усложнение в хода на клиничното протичане на друго инфекциозно заболяване – грип, скарлатина, морбили.
Етиология: В зависимост от причинителя на инфекциозното заболяване, острият отит може да бъде свързан със следните патогенни микроорганизми:
- Грипен отит – грипният вирус (Influenza virus тип А, В и С) е честа причина за възпаление на средното ухо, особено през време на епидемии. Много скоро към вирусите се присъединяват гноеродни микроорганизми, най-вече стрептококи.
- Скарлатинозен отит – причинителят е β – хемолитичен стрептокок от група А, отделящ токсини и алергени, които водят до развитие на усложнения.
- Морбилозен отит – причинява се от РНК съдържащ вирус Morbilivirus morbilorum от сем. Paramyxoviridae.
Най-често инфекцията попада в средното ухо по кръвен път. При скарлатина и морбили обичайно след появата на обрива може да възникне остър отит вследствие навлизане на причинителя по хода на Евстахиевата тръба. При морбили е възможно върусът директно да увреди вътрешното ухо с развитие на токсичен лабиринтоневрит и последваща глухота, без дори да се развие отит.
Патоанатомия:
- Грипен отит – грипният вирус има подчертани епителотропни свойства и уврежда лигавицата на средното ухо, като предизвиква тромбози на малките съдове и кръвоизливи в подлигавичния слой. Понякога се засягат и кожата на тъпанчето и в слуховия проход. Характерната патологоанатомична находка дава основание грипният отит да се нарича още хеморагичен отит. Увредената от грипния вирус имунна система улеснява вторичната бактериална инфекция и възпалението бързо преминава от хеморагично в гнойно.
- Скарлатинозен отит – има две форми:
– Обикновен отит – в началния стадии се касае за серозно възпаление на лигавицата с оскъдна ексудация и без перфорация. Измененията са локализирани само в лигавицата на средното ухо, без да се засяга подлежащата кост. Налице са зачервяване, набъбване с разширени кръвоносни съдове. В подлигавичния слой се натрупва възпалителен инфилтрат. В по-късните фази на възпалението на места се получават лезии на покривния епител. С развитие на заболяването в тъпанчевата кухина се излива ексудат с обилно количество увредени левкоцити и микроорганизми. Поради увеличеният натиск тъпанчевата мембрана се издува (бомбира) и впоследствие настъпва спонтанна перфорация. В слуховия проход се появява слузно-гноен ексудат, който в началото е с хеморагичен характер поради разкъсване на съдовете. След пробива възпалителните явления на лигавицата постепенно стихват. На местата с увреден епител е възможно да се образуват сраствания.
– Некротичен отит – характеризира се с некроза на тъпанчето, лигавицата на тъпанчевата кухина, а понякога се засягат и периостът и костта поради множествените тромбози на кръвоносните съдове.
- Морбилозен отит – също може да има две форми – обикновен остър отит и некротичен отит.
Клинична картина:
- Грипен отит – има силна болка в ухото и намаление на слуха, което е със звукопроводен характер. В някои случаи се наблюдава и смесена глухота (от звукопроводен и звукоприемен тип) поради кръвоизливи и токсично увреждане на Кортиевия орган. Спонтанна перфорация настъпва рано, но не е задължителна. Ексудатът в началото е хеморагичен, но скоро става гноен поради вторичната инфекция.
Общото състояние е силно увредено, с характерната за грипно състояние симптоматика – има повишена температура (до 40о С), отпадналост, главоболие, хрема, мускулни болки.
- Скарлатинозен отит – отнася се към ранните усложнения на заболяването. След стихване на обрива, на втората седмица от началото на заболяването температурата отново се повишава и се появяват болки в ухото.
– Обикновена форма – протича клинично като банален отит
– Некротична форма – в хода на заболяването бързо настъпва спонтанен пробив на тъпанчевата мембрана. Отделящият се ексудат е гноен, обилен, с неприятна миризма, в него могат да се открият костни секвестри. Поради деструкцията на тъпанчето и засягането на слуховите костици слухът e силно намален, но вътрешното ухо рядко се засяга.
Днес некротичната форма почти не се среща и възпалението на средното ухо при скарлатина протича като банален отит.
- Морбилозен отит – дължи се на вторична бактериална инфекция, която се развива през втората седмица от заболяването и протича като гноен отит.
– Обикновена форма – обикновено отитът при морбили протича с клиничната симптоматика на банален отит.
– Некротична форма – рядко се наблюдават некротични форми, подобни на тези при скарлатината.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
- Подробна анамнеза – необходимо е да се обърне внимание на анамнестичните данни за налично или наскоро преболедувано остро инфекциозно заболяване (грип, скарлатина, морбили).
- Клинично изследване
1. Отоскопия
– грипен отит – по тъпанчето и външния слухов проход се виждат малки мехурчета, изпълнени с кръв, т.нар. хеморагични були. Те се виждат като тъмновиолетови, червени или черни петна, лесно се пукат и от тях изтича хеморагична течност.
– скарлатинозен отит и морбилозен отит – при некротичните форми може да се установи значителен дефект на тъпанчето, дори и след излекуване. Тази форма показва тенденция към хронифициране и чести реинфекции. При баналните форми на отита се установява характерна отоскопична находка в зависимост от стадия на възпалението – катарален или супуративен (гноен).
2. Клиничното протичане и епидемиологичните данни (имат особено значение при грипа).
Лечение: Започването на адекватно лечение още в началото на заболяването е изключително важно.
В катаралния стадий
- Капки за уши – при остър отит без перфорация капките не могат да достигнат средното ухо. В тези случаи се прилагат Furotalgin, Otalgeton. След настъпване на пробив на мембраната могат да се поставят капки, съдържащи антибиотик – Nebacetin.
- Аналгетици и антипиретици (аналгин, парацетамол), общоукрепващи средства (витамини).
- Физиотерапевтични средства – съгряващи компреси, солукс.
В супуративния стадий
1. Антибиотици
– Традиционни антибиотични препарати, които се избират са ширикоспектърни пеницилини във високи дози (Amoxicillin, Ampicillin), макролиди (Erythromycin), цефалоспорини I – во поколение (Cephalexin).
– Алтернативни антибиотици за лечение са от групата на пеницилините (Augmentin), от макролидите (Josamycin), цефалоспорини II-ро поколение (Cefuroxime).
2. Парацентеза (тимпаноцентеза) – Извършва се като под локална или обща анестезия се прави малък разрез в долно-задния квадрант на тъпанчето, през който да се вентилира тъпанчевата кухина и да се оттече гнойният ексудат. Парацентезата е безобедна манипулация с много добър терапевтичен ефект. Тъпанчевата ципа след парацентеза зараства много добре и слухът се възстановява в границите на нормата.
При грипния отит е показана ранна парацентеза, която предотвратява усложненията и спомага за по-бързото оздравяване.
Усложнения: Острият отит при инфекциозни заболявания при нелечение или неправилно провеждано лечение може да доведе до развитие на редица усложнения:
- Холестеатом – неговото развитие се благоприятства при възникване на тотален дефект на тъпанчето със засягане на anulus fibrosus (съединителнотъканно надебеление по периферния ръб на тъпанчето). Холестеатомът представлява формация, продуцираща кератинови люспи на място, където те не могат да бъдат изхвърлени от организма. Има доброкачествен характер, но при нарастването си може да доведе до разрушаване на костта. Често възниква вследствие неовладени и хронифицирали лигавични инфекции на средното ухо.
- Мастоидит
- Лабиринтит
- Токсичен лабиринтоневрит с трайно намаление на слуха до пълна глухота
- Менингит.
