Остър гноен отит при кърмачета

Определение: Отитът при кърмачета представлява остро гнойно възпаление на средното ухо.

Обща характеристика: Детският организъм притежава редица специфични анатомични, физиологични и имунобиологични особености, които определят разликите в протичането на възпалението на средното ухо при възрастни и при деца.

• При новородените горната стена на тъпанчевата кухина е изпълнена с ембрионална тъкан, която създава благоприятни условия за възникване и задържане на възпалителния процес.
• В близост до тъпанчевата кухина се намира костно каналче, в което преминава лицевият нерв. При малки деца стената на канала е все още несъвършено изградена, което улеснява разпространението на инфекцията с опасност от директно увреждане на преминаващия там лицев нерв или възникване на вътречерепно усложнение.
• В ранна детска възраст често съществуват  връзки между съдовете на средното ухо и мозъка, които спомагат за развитие на вътречерепни усложнения при възпаление на средното ухо.
• Мастоидният израстък, проминиращ непосредствено зад ушната мида, е изграден от непневматизирана или слабо пневматизирана спонгиозна кост, в която възпалението протича като остеомиелит.
• При кърмачета преобладават възбудните процеси, а това води до възникване на голям брой рефлекси в различните физиологични системи при възпаление на средното ухо. Ето защо заболяването се проявява със симптоми от страна на много вътрешни органи, които преобладават над симптомите от страна на ухото.
• Имунобиологичните особености при кърмачето и малкото дете са свързани с липсата на придобит имунитет и несъвършената терморегулация.

Етиология: Острото гнойно възпаление на средното ухо при кърмачета е вторично заболяване след остър катар на горните дихателни пътища, особено ринофарингити, и при морбили и скарлатина. Счита се, че първоначално инфекцията е вирусна, а впоследствие към нея се прибавят редица патогенни микроорганизми: с най- голямо значение при кърмачета и малки деца са резистентни стафилококи, стрептококи и Грам – отрицателни бактерии (E. coli, Proteus, Klebsiella, Pseudomonas aeruginosa).

Патогенеза: Патогенните микроорганизми могат да попаднат в средното ухо по следните начини:

• през Евстахиевата тръба – при кърмачета тя е по-къса, по-широка и по-хоризонтално разположена. Тези особености в комбинация с факта, че през по-голяма част от денонощието детето е легнало по гръб, благоприятстват за по-честото развитие на остър гноен отит при кърмачета.
• по лимфен път.
• по кръвен път – има значение за появата на отит при инфекциозни заболявания (грип, скарлатина, морбили).

Клинична картина: Характеризира се с редица особености. При кърмачета острият гноен отит протича не само с локални прояви, но и със системни, които са по-силно изявени в сравнение с тези при възрастни.

• Общото състояние е значително увредено:

– В началото на заболяването преобладават симптомите на острия катар на горните дихателни пътища – повишена температура, запушен нос, обща отпадналост. Температурата достига 39^o – 40^o C. При лечение обикновено спада, но внезапното ѝ покачване отново говори за задръжка на ексудата или за усложнение.

– По-късно на преден план изпъкват симптоми като обща възбуда и раздразнителност. Децата стават неспокойни и плачливи. Сънят е повърхностен – с внезапни събуждания със силен плач. По време на кърмене след няколко глътки бебето се отпуска и плаче пронизително.

– При някои деца се установяват менингизъм, а при други преобладават диспептични явления.
Менингизмът се проявява със следните симптоми: вратна ригидност, опистотонус, повръщане, повишени сухожилни рефлекси.
Проявите от страна на храносмилателната система са: отказ от храна, повръщане, диарии, бързо спадане на тегло.

• Симтоматиката от страна на ухото е свързана със силна болка.

– За болката се съди по някои косвени белези – въртене на главата, стряскане и проплакване по време на сън. Кърмачето предпочита да лежи със забита във възглавницата глава, а по-големите кърмачета (след 5 – 6-ия месец) правят опит с ръчичка да пипнат болното ухо или го дърпат.

Диагноза: Поставя се въз основа на данните от:

• Анамнезата – необходимо е да се обърне внимание на общите прояви от страна на организма, които са добре подчертани при възпалителни процеси на средното ухо, особено в детска възраст.
• Клинично изследване:

– Симптом на Вашер – при натиск върху трагуса детето плаче. Този симптом обаче има съмнителна стойност.

– Отоскопия – представлява директно изследване на дълбоките части на външния слухов проход и тъпанчевата мембрана със специален уред, наречен отоскоп.

Колкото по-малко е детето, толкова са по-оскъдни промените по тъпанчето, по-трудно отоскопичното изследване и по-тежко протичането на заболяването. Това важи особено за недоносените и хипотрофичните кърмачета.Тесните ушни канали и наличието на церумен (ушна кал) затрудняват огледа на мембраната и интерпретацията на отоскопичната находка.

В катаралния стадий се уставовява зачервена мембрана със запазени анатомични белези. В супуративния (гноен) стадий – зачервена, инфилтрирана и бомбирана мембрана. При спонтанен пробив се наблюдава малка пулсираща перфорация с отделяне на слузно-гноен ексудат.

Лечение:

• Лечението на острия гноен отит при кърмачета е насочено преди всичко към лечение на възпалителния процес на горните дихателни пътища. Назначават се капки за нос – Naphazolin 0,05% , Rhinex S – за деца.
• Капки за уши – ако промените по тъпанчето са все още незначителни –Furotalgin, Otalgeton.
• Парацентеза (тимпаноцентеза) – при поява на силна хиперемия и инфилтлация по тъпанчевата мембрана. Извършва се като под обща или локална анестезия се прави малък разрез в долно-задния квадрант на тъпанчето, през който да се вентилира тъпанчевата кухина и да се оттече гнойният ексудат. Парацентезата е безобедна манипулация с много добър терапевтичен ефект.Тъпанчевата ципа след парацентеза зараства много добре и слухът се възстановява в границите на нормата. Следователно опасенията за намаляване или загуба на слуха са неоснователни. Напротив подобна опасност съществува, когато при показания за парацентеза същата не е била изваршена.
• Антибиотично лечение в ударни дози до пълно оздравяване – поне 3 – 4 дни след стихване на общите явления и нормализилане на тъпанчето. Антибиотиците се прилагат  през устата или венозно в зависимост от тежестта на заболяването.

– Традиционни антибиотични препарати, които се избират са ширикоспектърни пеницилини (Amoxicillin, Ampicillin), макролиди (Erythromycin), цефалоспорини I – во поколение (Cephalexin).

– Алтернативни антибиотици за лечение са от групата на пеницилините (Augmentin), от макролидите (Josamycin), цефалоспорини II-ро поколение (Cefuroxime).

– При изолиране на резистентни стафилококи се прилагат Oxacillin, Cloxacillin.

• Назначават се аналгетици (аналгин, амидофен, парацетамол) и витамини.

Основни насоки в лечението са:

• В катаралния стадий – капки за нос, капки за уши, аналгетици.
• В супуративния стадий – антибиотици, евентуално парацентеза.

При правилно проведено лечение заболяването отшумява за 7-10 дни.

Усложнения: Могат да настъпят, когато заболялото дете не се лекува или се лекува неправилно.

• Отоантрит – възпаление на мастоидния израстък от типа на остеомиелита.
• Пареза или парализа на лицевия нерв.