Меню

Остър ларингит

На латински: Laryngitis acuta
На английски: Acute laryngitis

Определение: Острият ларингит представлява сравнително често срещано заболяване, което се характеризира с възпаление на лигавицата на гръкляна. Рядко се проявява самостоятелно, обичайно съпътства общо възпаление на горните дихателни пътища (нос, глътка, трахея), простуда, хрема, грип, инфекциозни заболявания.

Освен остър ларингитът може да бъде и хроничен, който е следствие от рекурентно остро ларингеално възпаление. По-често срещан е при хора с професии, налагащи повече говорене и чести публични изяви – политици, актьори, преподаватели, певци. Хроничен е ларингитът, който продължава повече от три седмици.

Видове остър ларингит:
В зависимост от етиологията си ларингитът бива:
• Инфекциозен – с вирусна или бактериална генеза
• Неинфекциозен – причинен от механични и химични дразнители (прах, дразнещи газове, тютюнев дим, алкохол).

Според патохистологичните промени се различават следните форми на остър ларингит:
• Катарален
• Ексудативен
• Улцерозен.

Етиология
Инфекциозни причини:
• Вирусни – Influenza virus, Adenovirus, Parainfluenza virus, Morbillivirus, Bordetella pertussis, Varicella-zoster virus, Rhinovirus
• Бактериални – по-рядко срещани – Streptococcus група А, Streptococcus pneumoniae, M. catarrhalis, Haemophilus influenzae, C. diptheriae.

Неинфекциозни причини
• Гласово пренатоварване
• Механични (нараняване на лигавицата от чуждо тяло), термични (прием на студени течности), химични (аерозоли, пари, газове) дразнители
• Алергени
• Рефлукс – може да бъде причина за развитие на хроничен ларингит.

В редки случаи ларингеалното възпаление може да се причини от автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, саркоидоза, грануломатоза на Вегенер.

Ролята на предразполагащи фактори изпълняват:
• Простуда (излагане на студен и влажен въздух)
• Чест прием на много студени напитки
• Грипна инфекция
• Престой в замърсена среда (вдишване на дразнещи аерозоли, тютюнев дим)
• Тютюнопушене
• Алкохолна злоупотреба.

Патофизиология: Острият ларингит се характеризира с възпаление на лигавицата, покриваща гласните връзки и ларинкса, което е с продължителност под три седмици. Развиват се оток и хиперемия на мукозата. Гласните връзки стават оточни, уплътнени, нарушава се нормалната им вибрация, което води до влошаване на фонацията. При тежко възпаление е невъзможно да се премине фонационното прагово съпротивление, гласните вразки вибрират слабо или остават неподвижни и се развива афония (загуба на гласа).

Клинична картина: Характерни за острия ларингит са следните симптоми:
Местна симптоматика:
• Сухота и дразнене в гърлото
• Мъчителна кашлица – тя е суха, дрезгава, лаеща
• С развитие на заболяването се отделят гъсти мукопуролентни храчки. Развива се силен задух, който може да доведе дори и до събуждане през нощта поради затрудненото дишане.
• Промяна в гласа – дрезгав пресипнал глас, дисфония (разстройство във функциите на гласа). С развитие на заболяването болният започва да говори шепнешком, може да се стигне до пълна загуба на гласа (афония).
• Затруднено преглъщане (дисфагия)
• Болка при преглъщане (одинфагия)
• Усещане за заседнало чуждо тяло в гърлото
• При деца има опасност от дихателна обструкция поради оток на ларинкса, набъбване на гласните връзки и стеснена гласна цепка.

Обща симптоматика:
• Обикновено остава почти незасегнато
• Възможно е да има фебрилитет
• Бързото покачване на температурата е признак за настъпващи усложнения и разпространение на инфекцията към долните отдели на дихателната система (трахея, бронхи, бронхиоли).
• Понякога болните се оплакват от обща отпадналост, неразположение, изпотяване, мускулни болки, втрисане, запушен нос, хрема, заглъхване на ушите, увеличени шийни лимфни възли.

Усложнения:
• Трахеобронхит
• Пневмония
• Псевдокруп при деца.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнестичните данни
• Обективното клинично изследване
Ларингоскопия – с най-голяма диагностична стойност – в първите дни от заболяването се установява суха лигавица, покрита с точковидни кръвоизливи, оток на гласните връзки. С развитие на възпалението отокът и хиперемията се засилват, отделя се серозно – гноен ексудат.

Диференциална диагноза: Прави се с:
• Тумор на ларинкса
• Микседем
• Ларингеална пареза
• Дифтерит
• Рефлукс ларингит
• Инфекциозен или алергичен хроничен ларингит
• Засягане на ларинкса при оперативна интервенция.

Лечение: Обичайно излекуването на острия ларингит отнема около една седмица. Прилагат се следните мерки:
• Антисептични таблетки за смучене – стрепсилс, хексоралетен
• Противокашлични и отхрачващи препарати – либексин
• Антипиретици и аналгетици (парацетамол, НСПВС)
• Инхалации с водна пара или етерични масла
• Общоукрепващи средства – витамини (А, Е, С), прием на топли храни и течности
• Почивка на гласа
• Да се избягва престой в помещения със сух замърсен въздух
• Антибиотици се прилагат само при инфекциозен ларингит.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com