На латински: Oedema laryngis
На английски: Laryngeal edema
Определение: Отокът на ларинкса представлява животозастрашаващо патологично състояние, което се характеризира с оток на глотиса, супра – и субглотиса. Развива се вследствие на настъпили вазомоторни и едематозни процеси в лигавицата на ларинкса. Обичайно манифестира друго заболяване, протекло със засягане на гълтача, рядко е самостоятелна нозологична единица.
Отокът на ларинкса може да се развие много бързо, в рамките на няколко минути или да настъпи бавно постепенно. Възможно е да бъде ограничен, засягащ отделни части на ларинкса или дифузен.
Етиология: Причините за поява на оток на ларинкса могат да се групират по следния начин:
Инфекции
• Остър епиглотит
• Ларинготрахеобронхит
• Туберкулоза на ларинкса
• Сифилис на ларинкса
• Перитонзиларен абсцес
• Ретрофарингеален абсцес
• Ангина на Людовик.
Травми
• Оперативни интервенции на езика, пода на устната кухина
• Попадане на чуждо тяло в ларинкса
• Вследствие на ендоскопска процедура (особено при деца)
• Вследствие на интубация
• Термични или химични изгаряния
• Вдишване на дразнещи газове и пари
Неоплазми
• Рак на ларинкса
• Рак на фаринкса
Алергии
• Ангионевротичен едем
• Анафилаксия
Системни заболявания
• Нефрит
• Микседем
• Сърдечни заболявания
Вследствие на лъчеление при рак на ларинкса или фаринкса.
Клинична картина: Отокът предизвиква редица сериозни оплаквания:
- Чувство за чуждо тяло и дразнене в областта на ларинкса
- Затруднено преглъщане
- Инспираторен стридор. Стридор представляват сухи хрипове, които се чуват и в двете фази на дишането. Появяват се вследствие на стенотични процеси, засягащи ларинкса, трахеята и бронхите.
- Стертор (груби влажни хрипове)
- Затруднено дишане поради обструкция на въздушния поток. При задълбочаване се развива респираторен дистрес синдром.
- Диспнея (задух) и опасност от внезапно спиране на дишането (апнея).
Диагноза: Поставя се лесно поради типичната клинична симптоматика.
Анамнестичните данни
Обективното клинично изследване
• Индиректна или директна ларингоскопия – откриват се едематозни лигавични промени, мукозата е хиперемирана или с белезникав цвят.
Въпреки че ларингеалният оток се диагностицира лесно, установяването на точната причина за неговото възникване в редица случаи е затруднена поради редица причини. Възможно е вследствие на значителния оток да е трудно откриването на туморна формация или попаднало чуждо тяло
Лечение: Отокът на ларинкса е тежко животозастрашаващо състояние. Поради опасността от бързо мълниеносно развитие и смърт от задушаване (асфиксия) неговото лечение се провежда задължително в болнична обстановка. Прилагат се следните групи медикаменти:
- Кортикостероиди във високи дози (i.v.)
- Антихистамини (i.m.)
- Широкоспектърни антибиотици при инфекциозна етиология
- При асфикция по спешност се прилагат:
– Адреналин (1:1000) 0,3 – 0,5 мл i.m. , при необходимост се повтаря след 15 минути
– Трахеотомия или интубация.
