На латински: Laryngitis subchordalis
На английски: Subchordal laryngitis
Определение: Субхордалният ларингит представлява остро респираторно заболяване, което се характеризира с възпаление и оток на субглотисното пространство, разположено под гласните връзки. Обичайно е причинен от вирусна инфекция и ангажира гласните връзки и трахеята.
Боледуват предимно децата във възрастта от 3 месеца до 6 години, с пик между 2- и 3- годишна възраст. По-голяма е честотата сред момчетата.
Етиология: Субхордалният ларингит се причинява основно от вируси – парагрипни, респираторно – синцитиални вируси. Бактериалната етиология е изключително рядка, като причинители могат да бъдат Staphylococcus, Haemophilus influenza тип В.
Предразполагащи фактори за развитие на заболяването са налични алергии, пребиваване в среда със замърсен въздух (тютюнев дим, прах).
Епидемиология: Субхордалният ларингит се развива предимно в ранна детска възраст, което е свързано със специфичните анатомични особености на ларинкса при децата. Той е широк, областта е богата на рехава съединителна тъкан, което предразполага към бързо разпространение на възпалителни и инфекциозни процеси.
Патофизиология: Трахеята при децата е със значително по-малко напречно сечение в сравнение с възрастните. Тази анатомична особеност, наред с допълнителното стеснение поради отока повишената лигавична секреция, водят до задух и в най-тежките случаи до развитие на дихателна недостатъчност.
Клинична картина: Представена е от:
Местна симптоматика:
- Първият симптом обичайно е промяна в гласа, който става дрезгав; най-често детето се събужда през нощта поради пронизваща кашлица.
- Развива се катар на горните дихателни пътища, болка в гърлото и остра хрема
- Дишането става шумно, при вдишване се чува груб, писклив, дрезгав звук
- Кашлицата непрекъснато се влошава, тя става суха, спастична, дълбока, лаеща. Оприличава се на „рев на магарe”, „тенекиен звук”
- Съществува реална опасност от остър пристъп на задух (диспнея).
Обща симптоматика:
- Характерна е появата на температура, която обичайно е с флуктуиращ ход (състоянието се подобрява през деня и влошава през нощта)
- Отпадналост, безсъние
- Най-често е с продължителност до 4 – 5 дни.
Усложнения:
• Пневмония
• Увреждане на белия дроб с белодробна дисфункция.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнезата
• Обективното клинично изследване – с водеща диагностична роля
• Кръвни изследвания – установява се левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ
• Изолирането на вирусните причинители е изключително трудно.
Диференциална диагноза: Прави се с:
Инфекции:
• Ретрофарингеален абсцес
• Епиглотит
• Трахеит
• Дифтерия
• Коклюш
Травми:
• Ларингеална фрактура
• Термична травма
• Чуждо тяло в ларинкса
• Стеноза на гръкляна
Тумори:
• Доброкачествени (хемангиом)
• Злокачествени
Имунологични причини:
• Алергичен ангиоедем
• Спазматичен круп
Вродени причини:
• Парализа на гласните струни
• Хемангиом
• Трахеомалация
Психогенни причини: психогенен стридор
Лечение:
- Инхалационно лечение
– инхалации с натриев бикарбонат 4,2%, към него може да се добави проспан на капки - При тежък задух се прилагат кортикостероиди (метилпреднизолон интрамускулно)
- По спешност при сериозна диспнея се прилага 0,1 – 0,3 мл адреналин, разтворен в дестилирана вода, при спонтанно спиране на дишането се извършва интубация
- Общоукрепващо лечение – витамини, осигуряване на престой в помещение с по-влажен въздух
- При необходимост се провежда антибиотично лечение.
