Остър простатит

юли 8, 2013

На латински: Prostatitis acuta
На английски: Аcute prostatitis

Определение: Острият простатит представлява възпалително заболяване на простатната жлеза. Той е една от най-честите причини за посещенията при уролог от страна на мъже до 50 годишна възраст.

Етиология: Най-честите причинители на острия простатит са грам-негативните бактерии:  Escherichia coli, Klebsiella, Proteus, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus faecalis. Други по-редки причинители са Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium.
Заболяването може да се дължи и на неинфекциозни причини: химични вещества, токсини, лекарства, радиационно облъчване.

Патогенеза: Съществуват няколко механизма за инфектиране на простатната жлеза. Най-чест е асцендентния (възходящ) път – бактериите проникват в простатата от пикочния канал. На второ място е десцендентния (низходящ) път – микроорганизмите от горните пикочни пътища и пикочния мехур могат да попаднат в простатната жлеза. На трето място е кръвния път. Изключително рядко се среща и преминаване на инфекцията по лимфен път.
Фактори, които спомагат за възникването на инфекция на простатната жлеза са:
– запушване на уретрата в резултат на вродени аномалии, стриктури, доброкачествено уголемяване на простатната жлеза
– висока сексуална активност
– по-висока честота при необрязани мъже.

Патоанатомия: Патологоанатомично острият простатит се представя с обичайните стадии на един неспецифичен възпалителен процес: катарален, флегмонозен и гноен. Простатната жлеза е увеличена по размери и уплътнена.

Класификация: Според класификацията на NIH- Национален здравен институт на САЩ има четири типа простатити с два подтипа:
I-ви тип: Остър бактериален простатит
II-ри тип: Хроничен бактериален простатит
III-ти тип: Хроничен небактериален простатит
III-А: с наличие на левкоцитоза в простатния секрет
III-Б: без наличие на левкоцитоза в простатния секрет (Хроничен тазов болеви синдром)
IV-ти тип: Асимптоматичен възпалителен простатит.

Клинична картина: Началото на заболяването е остро с болки в перинеалната област (областта около ануса и под скротума), преминаващи към тестисите и нагоре към симфизата (в долната част на корема).

На второ място са смущенията в уринирането, които се характеризират с чести позиви за уриниране, парене и изтъняване на струята, до развитие на невъзможност за уриниране (ретенция на урината).

Може да се наблюдава повишение на температурата – 38°С до 39°С и дори септични състояния, особено при оформяне на абсцес в простатната жлеза.

Диагноза: Диагнозата се основава на добрия разпит на пациента (наличие на предшестващи уроинфекции), на клиничните симптоми и изследването на пациента.
При остър простатит ректалното изследване (през аналния отвор се опипва простатната жлеза) е почти невъзможно, поради силната болка. Затова то се извършва много внимателно и при необходимост се прекратява. Простатата е увеличена, напрегната, силно болезнена, понякога асиметрична. При напреднал процес трудно се отграничава от околните тъкани.

Лабораторните изследвания показват наличие на левкоцитоза и ускорено СУЕ, левкоцитурия и бактериурия. Микробиологичното изследване на средна порция урина обикновено се позитивира.

Абдоминаланата ехография показва увеличени размери на простатната жлеза с изменения в нейната структура, нерядко и остатъчна урина.

КАТ (Компютърна аксиална томография – „скенер” ) влиза в съображение при неповлияващи се от лечението пациенти.

Диференциална диагноза: Прави се с тазови възпалителни процеси от друг произход (парапроктит), тумори в малкия таз, остър цистит или уретрит.

Лечение: Лечението на острия простатит е болнично, с венозно приложение на антибиотици, съобразно антибиограмата. Най-често използваните в практиката са хинолоновите производни (Levofloxacin), Sulfamethoxasol, Trimethoprim, карбопеницилините.
Прилагат се витамини, общоукрепващи и други симптоматични препарати.
Вземат се мерки за безболезнена дефекация (парафин, леки слабителни). Прилагат се локално супозитории („свещички”).
При задръжка на урината се налага източването й, което при острия простатит може да се осъществи чрез внимателна катетеризация, а най-препоръчително е чрез супрапубичен дренаж (Cystofix)

Прогноза: Острият простатит при своевременно и правилно лечение оздравява, в противен случай може да премине в хроничен.

Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори – лечение на вродените аномалии, стриктурите и доброкачественото уголемяване на простатната жлеза. Много важно е стриктното спазване на правилата на „безопасния секс” и използване винаги на кондоми. Снижаването на честотата на рисковите полови контакти е в основата на правилната профилактика при острия простатит.