Меню

Приапизъм

На латински: Priapismus
На английски: Priapism

Определение: Приапизмът представлява постоянна болезнена ерекция на половия член, която не е свързана с полова възбуда, не дава полово удовлетворение и не завършва с еякулация.
Среща се във всяка възраст. Изисква незабавна помощ. Ако бъде оставен без лечение, завършва с фиброза на кавернозните тела и импотентност.

Етиология: В зависимост от причината се различават идиопатичен и вторичен приапизъм.
1. Идиопатичен приапизъм – причината за възникването му е неизвестна. Среща се най-често.
2. Вторичен приапизъм – може да възникне при различни заболявания:
– възпаление на пикочния мехур, болести на простатната жлеза, остър уретрит, кавернит, карцином на половия член или уретрата, травми на пикочо-половата система;
– инжектиране на кавернозните тела с вазоактивни медикаменти, използвани за лечение на еректилни дисфункции;
– хематологични заболявания – левкемия, сърповидно-клетъчна анемия;
– заболявания на нервната система (сифилис, неврастения, хистерия, епилепсия);
– травми на централната нервна система;
– медикаменти – антихипертензивни лекарства, антикоагуланти.

Патогенеза: Съществуват няколко теории, които обясняват възникването на приапизма:
1. Неврогенна теория – приапизмът възниква вследствие заболявания на главния и гръбначния мозък, при които има постоянно дразнене на центъра на ерекцията.
2. Хематогенна теория – измененията в кръвта, най-често при левкозите, могат да предизвикат спонтанни хематоми в областа на  дъното на таза, които притискат вена дорзалис пенис, с последващ застой в кавернозните тела.

Клинична картина: В зависимост от протичането се различават две форми – остра и хронична.
Остър приапизъм – при тази форма ерекцията настъпва внезапно след полов контакт, уриниране или дефекация. Скоро след възникване на ерекцията се появяват интензивни болки в половия член. Уринирането обикновено е нормално, но понякога поради болки е затруднено. Характерно за приапизма е, че напрежението обхваща двете кавернозни тела, докато главата на половия член и пещеристото тяло на уретрата са нормални. Половият член се изкривява към корема. Появява се оток. Кожата му има синкав оттенък.
Острият приапизъм може да продължи от няколко часа до седмица или да 15 – 25 дни.

Хроничен приапизъм – обикновено се наблюдава при хронични възпалители заболявания на задната уретра и простатната жлеза. Характеризира се с чести и краткотрайни ерекции, предимно нощно време. В началото са слаби, но впоследствие стават интензивни и продължителни.
Хроничният приапизъм може да продължи с години, като води до пълна импотенция.

Описва се и трета форма – периодичен нощен приапизъм. Болният се събужда всяка нощ (един до десет пъти) с болезнена ерекция.

Диагноза: Разпознаването на приапизма не представлява трудност. Заболяването възниква внезапно най-често през нощта. Половият член в еректилно състояние не е в перпендикулярно положение, а е дъгообразно извит към корема. След полов акт ерекцията не изчезва. Болните най-често повтарят половия акт, но не се получава удовлетворение и не се осъществява еякулация. Скоро, след което се появява болката в половия член, кръста и перинеума.

Лечение: Приапизмът изисква спешно лечение. Ако са известни причините, довели до това състояние,  те трябва да се отстранят.
Провежда се:

1. Консервативно лечение: прилагат се седативни средства – бром, луминал; студени компреси; анестезия (спинална, каудална, епидурална); новокаинова блокада. Добър ефект дава двустранното вътреартериално инжектиране на новокаин в бедрената артерия.
При периодичният нощен приапизъм се прилагат антидепресанти, транквилизатори, общоукрепващи средства.
При приапизъм на базата на левкемия се започва лечение с химиотерапия или телегаматерапия.
Приапизмът се лекува консервативно до 36-тия час от появяването му. Ако лечението няма ефект, се препоръчва оперативно лечение.

2.Хирургично лечение: Съществуват няколко оперативни метода:
– най-често се извършва пункция на кавернозните тела и промивка с хепарин;
– инцизия на туника албугинеа, последвана от евакуация на кръвта и възстановителен шев;
– едностранна лигатура (връзване) на артериа пудендалис интерна;
– сафенокавернозна анастомоза (свързване на кавернозните тела с вена сафена магна);
– създаване на спонгиозно-кавернозен шънт (съобщаване на кухините на спонгиозното и кавернозните тела).

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!