Астмата представлява хронично заболяване, засягащо бронхите. Състоянието не е лечимо, но с подходящи медикаменти, може да бъде поддържано. При определени условия астмата може да се обостри и да настъпи т.нар. астматичен пристъп или още екзацербация на астмата.
Какво може да предизвика астматичен пристъп?
За да възникне астматичен пристъп, е необходимо да има провокиращ момент (тригер на пристъпа). Като такива могат да играят роля цигареният дим, фини прахови частици, автомобилни газове, насекоми, мухъл, домашен прах, козина от домашни животни, хлебарки и някои дезинфектанти.
Астмата се обостря също по време на настинки, сезонен грип, инфекция с RSV и други. Голямото физическо натоварване при продължително бягане или игри, студеното време, както и плачът при децата могат да доведат до екзацербация.
По време на астматичния пристъп дихателните пътища се свиват, тоест настъпва бронхоконстрикция. Тяхната лигавица набъбва и започва да произвежда по-голямо количество от нормалното мукус. Вследствие на това луменът на бронхите силно се стеснява, което затруднява дишането.
Астматичните пристъпи, според своята клинична изява и продължителност могат да бъдат леки и тежки.
Тези, които не се поддават на обичайната терапия, изискват спешна медицинска помощ и се наричат още астматичен статус.
Продължителността на пристъпите зависи от причината, колко време организмът е бил изложен на нейното въздействие и в каква степен бронхите са били поразени.
Леките астматични пристъпи са по-често срещаните. Независимо от тежестта си, всеки пристъп изисква моментално да бъде повлиян, за да не възникнат усложнения и астмата да бъде цялостно контролирана.
Как да го разпознаем?
Има няколко симптома, които са характерни за екзацербацията на астмата:
- затруднено дишане
- мъчителна кашлица
- стягане в гърдите
- затруднения в говора
- бледост и изпотяване на лицето
- посиняване на устните
- хрипове, свирене в гърдите.
Лечението на астматичния пристъп зависи от неговата тежест. Още при поставяне на диагнозата астма, болните са обучени да използват инхалатори, в които се съдържат бронходилататори (бета-2-адреномиметици), които в рамките на няколко минути след приложението им, облекчават симпоматиката. Освен тях, за повлияване на състоянието се предписват и инхалаторни кортикостероиди.
По-леките пристъпи обикновено се повлияват в рамките на часове, като при тях хоспитализация не е необходима. Състоянието се овладява амбулаторно чрез инхалаторно приложение на бета-2 – адреномиметици като Салбутамол и прием на Кортикостероиди.
Тежките астматични пристъпи се лекуват в болнична среда, тъй като е необходимо непрекъснато наблюдение на пациентите, във връзка с дихателната недостатъчност, която се развива и усложненията, до които може да доведе, включително летален изход. Своевременно се прилага кислородотерапия до достигане на кислородна сатурация между 94 и 98%. И тук в съображение влизат бета-2-адреномиметици (Салбутамол, Салметерол) разтвори или в небулизатор и Кортикостероиди (Преднизолон и др.) интравенозно и в по-високи дози.
При първи пристъп е необходимо уточняване вида на астмата и поддържащата терапия.
Автор: д-р Александра Стефанова
