Грипните вируси са обединени в род Influenza virus на семейство Orthomyxoviridae. Те са РНК-вируси със сферична форма и големина от 80 до 120 nm.
Каква е структурата на грипния вирус?
Вирионът (вирусната частица) има следния строеж:
- ядро на вируса (нуклеоид)
Централно се разполага нуклеиновата киселина, в която се съхранява генетичната информация. Вирусният геном съдържа 8 отделни фрагмента едноверижна РНК, което дава възможност за генетични вариации.
- белтъчна обвивка (капсид)
Втората част на вириона е белтъчната обвивка, която съдържа поне три различни протеина с полимеразна активност и други структурни нуклеопротеини (NP).
Нуклеоидът и капсидът образуват нуклеокапсид със спирална симетрия.
- матриксен протеин (М-протеин) – разполага се под външната обвивка.
- двойна липопротеинна обвивка
Това е външната обвивка на вириона, която съдържа два специфични гликопротеина, издаващи се над повърхността като „шипчета“:
– хемаглутинин (H) – чрез него вируса се прикрепва към рецептори, разположени на повърхността на човешките клетки.
– невраминидаза (N) – улеснява проникването на вируса в човешката клетка, а по-късно и напускането й.
Какви щамове и субтипове грипен вирус има?
Вирусните компоненти: нуклеопротеини (NP), М-протеин, хемаглутинин (H) и невраминидаза (N) имат антигенна активност. Въз основа на антигенността на нуклеопротеините (NP) и М-протеина грипните вируси биват три главни типа (щама): А, В и С.
Грипните вируси са развили много механизми за промяна на своите гликопротеини (хемаглутинин и невраминидаза), за да избегнат защитните сили на човека. Хемаглутининът е най-изменчивият компонент на грипен вирус А. Невраминидазата също се променя, но в по-малка степен. Грипният вирус А е развил най-малко 13 подтипа хемаглутинин (H1, H2, H3 и т.н.) и най-малко 9 подтипа невраминидаза (N1, N2 и т.н.). При тяхното различно комбиниране са възможни множество субтипове на грипен вирус А.
Прието е грипните вируси да се обозначават по следния начин: посочва се вирусният тип (щам), гостоприемника (ако не е човек), населеното място, където първо е изолиран щама, номер на щама и годината на откриването му. За грипния вирус А се посочват и субтиповете H и N. Например: А (Хонг Конг) 2/68 (H3 N2) или А2 (H3 N2) Хонг Конг 1968.
Способността на грипния вирус А да се изменя се осъществява по следните механизми:
антигенен дрифт
Гените, които кодират хемаглутинина и невраминидазата са нестабилни и често в тях настъпват мутации. В резултат на тези мутации възникват малки антигенни изменения в H или N. Тези антигенни вариации не променят изцяло субтипа на H или N, но имунитетът на хората към изходния субтип не може да ги предпази от заразяване и възникват епидемии. Поради антигенният дрифт на грипния вирус А всяка година си изготвят нови противогрипни ваксини.
антигенен шифт
При антигенният шифт се касае за по-големи антигенни изменения. Възникват нови субтипове хемаглутинин или невраминидаза. Антигенният шифт е причина за пандемии, тъй като хората нямат имунитет към новия субтип.
Грипният вирус тип А е най-изменчив и е най-честата причина за епидемии и пандемии сред хората. Някои типове грипен вирус А са патогенни и за животните – птици, свине, коне и др.
Грипният вирус тип В предизвиква заболявания само у човека – предимно сред деца и младежи като протичането е леко. Грипният вирус тип С няма съществено значение.
Грипните вируси са слабо устойчиви във външната среда. При стайна температура загиват за 2-3 часа. Бързо се инактивират от дезинфектанти и под действието на ултравиолетово лъчение.
