Дебелото черво има дължина около 1.5 м. Ширината му  е най-голяма в началната част (8-9 см) и постепенно намалява до 3-4 см. На дебелото черво се различават три части: сляпо черво (цекум), ободно черво (колон) и ректум. Колонът от своя страна се дели на възходяща, напречна, низходяща и сигмовидна част.

Стената на дебелото черво се изгражда от лигавица, подлигавица, мускулен слой и серозна обвивка.

Ето някои заболявания на дебелото черво:

  • Мегаколон

Мегаколонът представлява разширение и уголемяване на дебелото черво. Различават се следните форми:

Вроден мегаколон – болест на Хиршпрунг. Дължи се на липса на нервни клетки в стената на дебелото черво. Проявява се още след раждането със затруднена дефекация.

Идиопатичен мегаколон – среща се по-рядко, изявява се също в детска възраст, но причината за възникването й е неизвестна.

Симптоматичен мегаколон – може да възникне при възрастни пациенти с някои заболявания, като: хипотиреоидизъм, психични заболявания, заболявания на ЦНС, при стриктури или стенози на дебелото черво.

  • Дивертикулоза на дебелото черво

Дивертикулозата на дебелото черво е заболяване, при което се образуват торбовидни разширения (дивертикули) в стената на дебелото черво. Честотата й нараства с напредване на възрастта. Дебелочревните дивертикули най-често се локализират в сигмата. Могат да бъдат единични или множествени, истински или лъжливи.

Най-често дивертикулозата протича безсимптомно. Основните оплаквания, които могат да се появят са: болка в корема, локализирана обикновено в ляво, запек, по-рядко диария, гадене, повръщане. Дивертикулозата може да се усложни с дивертикулит – развитие на възпалителен процес в дивертикулите.

  • Синдром на лесно дразнимо дебело черво

Синдромът на лесно дразнимото дебело черво (нарича се още спастичен колит, раздразнен колон) се среща често, като жените боледуват по-често. Счита се, че за възникването му роля имат невропсихичното и емоционално пренапрежение.

Водещи признаци са болка в долната част на корема, която се облекчава след изхождане, куркане в корема, поява на запек или редуване на запек с диария, поява на слуз в изпражненията.

Няма ефективно лечение на синдрома на лесно дразнимото дебело черво. Но чрез подходяща диета и някои медикаменти, овладяващи оплакванията може състоянието на пациентите да се подобри.

  • Ентероколити

Ентероколитите са възпалителни заболявания на червата, които протичат остро или хронично. Могат да се дължат на множество причини: бактериална или вирусна инфекция, чревни паразитози, токсични вещества, алкохол, медикаменти, хранителна алергия, лактозен дефицит, при чревна резекция и др. Главните прояви са: диария, коремен дискомфорт, понижен апетит.

Улцерозният колит представлява хронично неинфекциозно възпалително заболяване на дебелото черво, при което се образуват кървящи разязвявания по дебелочревната лигавица.

Основните симптоми при улцерозен колит са: чести диарични изхождания с кръв, слуз, по-късно и с гной, болки в корема, повишена температура. Рядко се срещат извънчревни прояви – артрит, увеит, еритема нодозум и др.

Улцерозният колит може да протича с периоди на изостряне и на ремисия или да има непрекъснат хроничен ход без пълна ремисия.

  • Полипи на дебелото черво

Най-честите доброкачествени тумори на дебелото черво са епителните, наречени полипи. Те могат да бъдат единични, групови (от 3 до 5) или множествени (над 5 на брой). Честотата им се увеличава с възрастта. Най-често полипите се локализират в лявата половина на дебелото черво. Единичните полипи имат склонност да малигнизират.

Обикновено полипите протичат безсимптомно и се откриват при ендоскопско изследване или операция. Основен признак на дебелочревен полип е кръвотечението.

  • Фамилна аденоматозна полипоза

Фамилната аденоматозна полипоза е наследствено заболяване с автозомно-доминантно унаследяване. Обикновено възниква след 15 годишна възраст и се характеризира с множество полипи. Често се наблюдават прояви извън дебелото черво: хипертрофия на пигментния епител на ретината, аденоми в стомаха, епидермоидна киста, остеом.

Ракът на дебелото черво е един от най-честите тумори. Обикновено се развива във възрастта между 40 и 60 години. Опасността от рак на дебелото черво е по-висока при хора, които имат родственици, болни от карцином на дебелото черво или страдат от полипи на дебелото черво, улцерозен колит, злоупотребяват с алкохол, консумират богати на мазнини и бедни на баластни вещества храни.

За съжаление ранните симптоми на заболяването са нетипични. При напреднал тумор може да се наблюдава кръв в изпражненията, болка в корема, подуване на корема, запек или диария, анемия, отпадналост.

Прочетете за:
Карцином на дебелото черво и ректума
Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!