Дебелото черво има дължина около 1.5 м. Ширината му е най-голяма в началната част (8-9 см) и постепенно намалява до 3-4 см. На дебелото черво се различават три части: сляпо черво (цекум), ободно черво (колон) и ректум. Колонът от своя страна се дели на възходяща, напречна, низходяща и сигмовидна част.
Стената на дебелото черво се изгражда от лигавица, подлигавица, мускулен слой и серозна обвивка.
Ето някои заболявания на дебелото черво:
Мегаколон
Мегаколонът представлява разширение и уголемяване на дебелото черво. Различават се следните форми:
Вроден мегаколон – болест на Хиршпрунг. Дължи се на липса на нервни клетки в стената на дебелото черво. Проявява се още след раждането със затруднена дефекация.
Идиопатичен мегаколон – среща се по-рядко, изявява се също в детска възраст, но причината за възникването й е неизвестна.
Симптоматичен мегаколон – може да възникне при възрастни пациенти с някои заболявания, като: хипотиреоидизъм, психични заболявания, заболявания на ЦНС, при стриктури или стенози на дебелото черво.
Дивертикулоза на дебелото черво
Дивертикулозата на дебелото черво е заболяване, при което се образуват торбовидни разширения (дивертикули) в стената на дебелото черво. Честотата й нараства с напредване на възрастта. Дебелочревните дивертикули най-често се локализират в сигмата. Могат да бъдат единични или множествени, истински или лъжливи.
Най-често дивертикулозата протича безсимптомно. Основните оплаквания, които могат да се появят са: болка в корема, локализирана обикновено в ляво, запек, по-рядко диария, гадене, повръщане. Дивертикулозата може да се усложни с дивертикулит – развитие на възпалителен процес в дивертикулите.
Синдром на лесно дразнимо дебело черво
Синдромът на лесно дразнимото дебело черво (нарича се още спастичен колит, раздразнен колон) се среща често, като жените боледуват по-често. Счита се, че за възникването му роля имат невропсихичното и емоционално пренапрежение.
Водещи признаци са болка в долната част на корема, която се облекчава след изхождане, куркане в корема, поява на запек или редуване на запек с диария, поява на слуз в изпражненията.
Няма ефективно лечение на синдрома на лесно дразнимото дебело черво. Но чрез подходяща диета и някои медикаменти, овладяващи оплакванията може състоянието на пациентите да се подобри.
Ентероколити
Ентероколитите са възпалителни заболявания на червата, които протичат остро или хронично. Могат да се дължат на множество причини: бактериална или вирусна инфекция, чревни паразитози, токсични вещества, алкохол, медикаменти, хранителна алергия, лактозен дефицит, при чревна резекция и др. Главните прояви са: диария, коремен дискомфорт, понижен апетит.
Улцерозен колит
Улцерозният колит представлява хронично неинфекциозно възпалително заболяване на дебелото черво, при което се образуват кървящи разязвявания по дебелочревната лигавица.
Основните симптоми при улцерозен колит са: чести диарични изхождания с кръв, слуз, по-късно и с гной, болки в корема, повишена температура. Рядко се срещат извънчревни прояви – артрит, увеит, еритема нодозум и др.
Улцерозният колит може да протича с периоди на изостряне и на ремисия или да има непрекъснат хроничен ход без пълна ремисия.
Полипи на дебелото черво
Най-честите доброкачествени тумори на дебелото черво са епителните, наречени полипи. Те могат да бъдат единични, групови (от 3 до 5) или множествени (над 5 на брой). Честотата им се увеличава с възрастта. Най-често полипите се локализират в лявата половина на дебелото черво. Единичните полипи имат склонност да малигнизират.
Обикновено полипите протичат безсимптомно и се откриват при ендоскопско изследване или операция. Основен признак на дебелочревен полип е кръвотечението.
Фамилна аденоматозна полипоза
Фамилната аденоматозна полипоза е наследствено заболяване с автозомно-доминантно унаследяване. Обикновено възниква след 15 годишна възраст и се характеризира с множество полипи. Често се наблюдават прояви извън дебелото черво: хипертрофия на пигментния епител на ретината, аденоми в стомаха, епидермоидна киста, остеом.
Рак на дебелото черво
Ракът на дебелото черво е един от най-честите тумори. Обикновено се развива във възрастта между 40 и 60 години. Опасността от рак на дебелото черво е по-висока при хора, които имат родственици, болни от карцином на дебелото черво или страдат от полипи на дебелото черво, улцерозен колит, злоупотребяват с алкохол, консумират богати на мазнини и бедни на баластни вещества храни.
За съжаление ранните симптоми на заболяването са нетипични. При напреднал тумор може да се наблюдава кръв в изпражненията, болка в корема, подуване на корема, запек или диария, анемия, отпадналост.
Прочетете за:
Карцином на дебелото черво и ректума
Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)