Паркинсонов синдром се характеризира с четири основни симптома: тремор в покой, брадикинезия (забавени движения), мускулна ригидност (мускулна скованост) и постурални нарушения (нарушена походка, чести падания). Той може да бъде предизвикан от различни патологични процеси, увреждащи екстрапирамидната система.
Какви видове паркинсонизъм има?
Според причината за възникване, се различават следните видове паркинсонови синдроми:
Невродегенеративни паркинсонови синдроми
В тази група се включват:
1. Първичен (идеопатичен) невродегенеративен синдром при Паркинсонова болест
Паркинсоновата болест е най-честата причина (в 80 %) за паркинсонов синдром. Етиологията на заболяването е неизвестна. Счита се, че роля имат генетични фактори, токсични вещества, оксидативния стрес. Установява се дегенерация на невроните в substantia nigra.
Болестта на Паркинсон най-често започва около 55- годишна възраст. Много рядко се среща ранно начало на болестта (от 21 до 40-годишна възраст), а още по-рядка е ювенилната форма (под 20-годишна възраст).
Началото на заболяването е незабележимо. Има бавно прогресиращ ход над 10 години. Тежестта на симптомите постепенно се засилват, като болните остават приковани към леглото средно след 14 години.
2. Паркинсон-плюс синдроми
Паркинсон-плюс синдроми трябва да се подозират при наличие на двустранно симетрични паркинсонови симптоми, липса на тремор, координационни нарушения, недостатъчност в отвеждането на очните ябълки надолу.
Характерно за паркинсон-плюс синдромите е бързата прогресия на заболяването – пациентите остават приковани към леглото за около 3-5 години.
При паркинсонизъм-плюс синдромите много по-рано в хода на болестта се появяват когнитивните нарушения, докато при болеста на Паркинсон те са късна проява.
Типично за паркинсонизъм-плюс синдромите е неповлияването или слабото повлияване на симптомите от леводопа.
Към Паркинсон-плюс синдромите се отнасят следните невродегенеративни заболявания:
- множествена система атрофия
- заболявания с преобладаваща деменция – болест на Алцхаймер, болест с дифузни телца на Леви
- кортикобазална дегенерация
- прогресивна супрануклеарна парализа.
Вторични паркинсонови синдроми с различна етиология
Вторичен паркинсонизъм може да възникне при различни системни заболявания:
- системен лупус еритематодес – може да предизвика паркинсонов синдром с ригидност, акинезия и тремор.
- синдром на Сьогрен – може да предизвика малкомозъчна дегенерация или паркинсонов синдром.
- болест на Бехчет – може да предизвика хорея, дискинезии, паркинсонов синдром
- саркоидоза – може да предизвика хорея, хемибализъм, паркинсонови синдроми, вертикална погледна пареза.
Множество инфекциозни заболявания може да предизвикат вторичен паркинсонизъм. Например:
- енцефалити – японски енцефалит тип В, летаргичен енцефалит, подостър склерозиращ паненцефалит. По-рядко при енцефалити, причинени от вирусът на Епщайн-Бар, херпес симплекс, варицела зостер, коксаки В, морбили и др. може да има паркинсонов синдром.
- Хив- инфекция – при пациенти с ХИВ- инфекция или с развит СПИН може да се развие и паркинсонов синдром.
- гъбични и паразитни инфекции рядко могат да предизвикат паркинсонов синдром.
Синдром на Паркинсон, причинен от токсични вещества:
- МРТР – силен невротоксин, който уврежда substantia nigra.
- манган – хроничната интоксикация с манган се проявява след 1-2 години с паркинсонови симптоми
- въглероден оксид – след остра интоксикация с въглероден оксид се развива паркинсонов синдром
- цианид – острата цианидна интоксикация предизвиква кома и смърт в 95 % от случаите. При тези, които излезат от комата, след няколко дни се развива паркинсонов синдром.
- метанол – интоксикация с метанол настъпва след консумация на некачествен алкохол. Тези, които преживеят острата интоксикация, след няколко дни развиват паркинсонов синдром.
Синдром на Паркинсон, индуциран от медикаменти:
- невролептици – невролептично индуциран паркинсонизъм. Развива се 1 до 3 месеца след започване на невролептично лечение. Симптомите са двустранни, симетрични. След спиране на лечението паркинсоновият синдром бавно изчезва.
- резерпин
- блокери на калциевите канали – Flunarizine, Cinnarizine.
Синдром на Паркинсон при увреждане на централната нервна система
- съдов паркинсонизъм – дължи се на мозъчна исхемия. Най-изявеният симптом е нарушаването на походката. Освен това е налице лека мускулна ригидност, деменция, инконтиненция на урина, рядко тремор.
- травматичен паркинсонизъм – може да възникне след остра или хронична черепно-мозъчна травма.
- хидроцефалия с нормално налягане – най-често предизвиква паркинсонизъм. Характеризира се с нарушена походка, деменция, инконтиненция на урина и паркинсонов синдром.
- паркинсонизъм при увреждане на мозъчните структури, най-често от мозъчни тумори, субдурален хематом, стриарен абсцес
- паркинсонизъм при калцификация на базалните ганглии и нарушение на калциевата обмяна се развива най-често при фамилната калцификация, хипопаратиреоидизъм и псевдохипопаратиреоидизъм.
Паркинсонизъм при наследствено-дегенеративни и други заболявания
- болест на Хънтингтън – главните клинични прояви са хореичните хиперкинезии и интелектуалната деградация.
- болест на Уилсън – характеризира се с отлагане на мед в мозъка, черния дроб, роговицата и други тъкани. Поради увреждане на централната нервна система се нарушава походката, появява се тремор, нарушава се паметта.
- болест на Hallervorden-Spatz – дължи се на мутация на гена за пантотенат киназа 2. Характеризира се с натрупване на цистеин, който формира комплекси с желязото и предизвиква оксидативно увреждане на мозъка.
- цероидна липофусциноза
- болест на Gerstmann – Straussler – Scheinker
- болест на Machado-Joseph и др.