Синдромът на тарзалния канал представлява компресивна невропатия на тибиалния нерв или на неговите клонове при преминаването им през тарзалния канал – тясно пространство, което се намира пред вътрешния глезен. Възниква в резултат на притискане и увреждане на тибиалния нерв. Среща се сравнително рядко, като засяга по-често жени.

Каква е анатомията на тарзалния канал?

Тарзалният канал представлява остео-фиброзен канал, който се формира между медиалния глезен, петната каст и плоската фиброзна връзка (ретинакулум флексорум), която започва от медиалния глезен и се прикрепва към петната кост.

Чрез фиброзни прегради тарзалния канал се разделя на три отделни канала, във всеки от които се разполага отделно мускулно сухожилие – сухожилието на задния голямопищялен мускул (m. tibialis posterior), сухожилието на дългия сгъвач на пръстите (m. flexor digitorum longus) и сухожилието на дългия сгъвач на палеца (m. flexor hallucis longus).

Съдово-нервният сноп, съставен от a. tibialis posterior, придружаващите я вени и n. tibialis се разполага в браздата между сухожилията на дългия сгъвач на палеца и дългия сгъвач на пръстите. Тибиалният нерв е пряко продължение на седалищния нерв. В тарзалния канал той лежи под артерията, като в дисталния край на канала се дели на двата си крайни клона – n. plantaris medialis и n. plantaris lateralis.

Какви са причините за синдром на тарзалния канал?

Най-честите причини за компресия на тибиалния нерв и развитие на синдром на тарзалния канал са:

  • туморна формация в близост до тибиалния нерв, например липом, ганглион, костни тумори, шипове
  • разширени вени, теносиновит, периневрална фиброза
  • постоперативни цикатрикси в тази област
  • генерализиран оток на долния крайник
  • деформации на ходилото – валгусно или варусно изкривяване на петната кост, плоско стъпало
  • травма – фрактура на глезена, изкълчване на глезена.

Фактори, които повишават риска от развитие на синдром на тарзалния канал са: диабет, артрит, наднормено тегло и др.

Какви са симптомите при синдром на тарзалния канал?

Пациентите със синдром на тарзалния канал могат да се оплакват от някои от следните симптоми:

  • болка – остра, стрелкаща, пареща
  • изтръпване
  • мускулна слабост и ограничени движения на пръстите на краката
  • намалена чувствителност.

Оплакванията могат да се появят внезапно или да се развиват постепенно. Обикновено симптомите се усещат по вътрешната страна на глезена и/или по стъпалото – петата, свода, пръстите на краката, а може и към прасеца. Влошават се при прекомерно натоварване на крака, например при продължително стоене изправен, след физическа активност и обикновено се подобряват след почивка.

Ако не се лекува, състоянието прогресира и може да доведе до трайно увреждане на тибиалния нерв.

Как се диагностицира синдромът на тарзалния канал?

Методите, които допринасят за диагностицирането на синдром на тарзалния канал са:

  • анамнеза – пацинтът може да съобщи за травма, пренатоварване. Описва подробно оплакванията си – болка, изтръпване, мускулна слабост
  • физикален преглед – при оглед на ходилото може да се установи наличието на деформация. При натиск в областта на тарзалния канал се провокира болка. Изследва се мускулната сила и чувствителността.
  • електромиография – установява се лезия на тибиалния нерв
  • рентгеново изследване – може да се установят деформации, остеофити, предишни травми
  • ядрено-магнитен резонанс – допринася за изключване на други причини за оплакванията на пациента.

Синдромът на тарзалния канал трябва да се разграничи от други заболявания на ходилото, например плантарен фасциит, метатарзалгия на Мортън, Ахилесов тендинит, полиневропатия и др.

Какво е лечението при синдром на тарзалния канал?

Лечението на синдрома на тарзалния канал зависи от степента на изразеност на симптомите и от причината за възникването му. На пациентите се препоръчва почивка, обездвижване, студени компреси, повдигане на засегнатия крайник, носене на ортопедични стелки.

Консервативното лечение включва прием на нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, диклофенак), обезболяващи средства, инжектиране на кортикостероиди, провеждане на физиотерапия (упражнения, мануален масаж, ултразвукова терапия, фонофореза).

В някои случаи се налага хирургично лечение, като избора на оперативен метод зависи от причината, довела до синдром на тарзалния канал.

Прочетете за:
Синдром на карпалния канал

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com