Синдромът на попарената кожа е често срещано състояние в дерматологията и се причинява от бактерий известен като Стафилококус ауреус. Стафилококовите бактерии са нормални обитатели на устната кухина, носа и кожата и рядко причиняват някакви заболявания при човека. При увреждане на целостта на кожата при травма или хирургична интервенция Стафилококите могат да преодолеят нормалните протективни механизми на организма и да доведат до най-различни заболявания, включително и синдрома на попарената кожа.
Състояния, които се причиняват от стафилоковите бактерии и могат да доведат до синдрома на попарената кожа са:
- импетиго;
- абсцеси по кожата;
- инфектирани рани;
- екзема и други инфекциозни кожни заболявания.
Синдромът на попарената кожа се проявява с обилен и болезнен обрив. Пациентите се оплакват от генерализирана слабост, температура, раздразнителност и повишена кожна чувствителност. При оглед може да се забележи оток в областта на лицето. Един от най-тежките симптоми е отделянето на горния слой на кожата – епидермиса в резултат на отделянето на токсин в кръвообращението от стафилококите. При децата синдромът на попарената кожа протича значително по-тежко, в някои случаи дори летално.
Причината за по-честото заболяване на деца от синдрома на попарената кожа е фактът, че тяхната имунна система не е все още напълно развита и не може да се пребори със стафилококовите бактерии, които са попаднали в тяхното кръвообращение. Заболяването може да се предава и от човек на човек чрез контакт със замърсени предмети от болния – кърпи, бельо при кихане и кашляне.
Какво е лечението при синдрома на попарената кожа?
Ако състоянието не е тежко могат да се приложат медикаменти за сваляне на температурата – антипиретици и вливане на течности, ако при пациента се е развила дехидратация. В повечето случаи децата или възрастните се нуждаят от спешна медицинска помощ. Първата и най-важна задача при пациенти с оплаквания, които насочват към синдрома на попарената кожа е да се докаже причинителя, за да бъде започнато адекватно лечение. Пациентите се нуждаят от вливане на течности, грижи за засегнатите кожни участъци, където има отделяне на епидермиса и интравенозна апликация на антибиотици насочени срещу Стафилококус ауреус.
