Синдромът на хроничната умора (СХУ) не е психологичен проблем, а има биологична основа, показва ново проучване. Американски учени са установили изразени промени в имунната система на пациенти, страдащи от СХУ.
Миалгичният енцефаломиелит (МЕ) както се нарича още синдрома на хроничната умора е състояние, предизвикващо много спорове. Характеризира се с постоянна умора, която не изчезва след сън или почивка, отслабена памет, намалена концентрация, болки в ставите и мускулите. Причината за възникването му е неизвестна и все още няма ефективно лечение.
Синдромът на хроничната умора засяга много хора, като влошава качеството им на живот и нарушава ежедневните им дейности. Често обаче оплакванията на пациентите не се вземат на сериозно, като им се казва, че проблемите им са въображаеми.
Екип от учени от Колумбийския университет в САЩ са изследвали кръвни проби от около 300 пациента със синдром на хроничната умора и от около 350 здрави хора.
Те са открили характерни промени в имунната система на участниците, които са имали заболяването за период до три години. При тези пациенти са били установени повишени нива на някои цитокини и по-специално на гама-интерферон, който се свързва с появата на умора след някои вирусни инфекции.
При здравите участници и при тези, които са имали заболяването в продължение на повече от три години тези промени не са били установени.
Според авторите на проучването, пациентите със СХУ имат високи нива на цитокини в продължение на около три години, след което имунната система се изтощава и нивото им се понижава.
Това говори за наличието на стадии в протичане на заболяването, като след понижаване на цитокините състоянието на пациентите се подобрява.
Учените се надяват, че тези кръвни биомаркери могат да спомогнат за по-ранното диагностициране на заболяването и за намирането на ефективно лечение.
Това проучване, публикувано в сп. Science Advances дава доказателства, че синдрома на хроничната умора не е психологичен проблем, а има нарушение в имунната система на пациентите.
