Начало / Анатомия / Орган на слуха и равновесието – ухо (auris) / Външно ухо – ушен канал (външен слухов проход)

Външно ухо – ушен канал (външен слухов проход)

дек. 25, 2013

Ушният канал или външният слухов проход (meatus acusticus externus) представлява S-образно извит канал с дължина около 2,5 cm, който достига до тъпанчевата мембрана.
Състои се от хрущялна и костна част. На границата между двете части се намира най-тясната част на канала – isthmus meati acustici externi.

Хрущялната и костната част сключват ъгъл от 140 º, който е отворен напред и надолу. Този ъгъл може да се изправи до 180 º чрез внимателно издърпване на ушната мида назад и нагоре, тъй като хрущялната част е подвижна. При това положение може лесно да се постави ушна фунийка и да се огледа тъпанчевата мембрана.

Хрущялна част

Хрущялната част представлява външните две трети от дължината на ушния канал. Тя е продължение на хрущяла на ушната мида. Има леко елипсовидна форма. Свързва се с костната част чрез здрави съединителнотъканни връзки.
Ушният канал е покрит с кожа, като в хрущялната част тя е по-дебела и има множество прави космици (hirci) и церуменни жлези (glandulae ceruminales), които произвеждат ушна кал (церумен).

Ушната кал е жълтеникаво, восъкоподобно вещество, което съдържа мазнини, олющени епителни клетки, прахови частици от въздуха и други чужди тела. Поддържа влажността във външния слухов проход. Космиците и ушната кал имат защитна функция. Те са бариера срещу замърсяване от външната среда.

Костна част

Костната част на ушния канал се изгражда от слепоочната кост. Представлява вътрешната една трета от дължината на ушния канал. Има овална форма. Завършва до тъпанчевата мембрана.
Костната част е покрита с много тънка кожа, сраснала плътно с периоста, без косми и жлези.

Кръвоснабдяването на външния слухов проход се осъществава от a. auricularis posterior, a. auricularis profunda (клон на a. maxillaris) и от клонове на a. temporalis superficialis.

Венозната кръв от ушния канал се оттича към v. jugularis externa.

Лимфата се събира в предушните, задушните, подушните и горните дълбоки шийни лимфни възли.

Сетивната инервация се осигурява от n. auricularis magnus, n. occipitalis minor, ramus auricularis n. vagi, r. auriculotemporalis n. trigemini.

Последни публикации