Гръклянът е въздухоносен и гласов орган. Разполага се в предната срединна част на шията, на нивото от долния край на ІV до горния край на VІ шиен прешлен. У жените се разполага по-високо, отколкото у мъжете. У възрастни височината на ларинкса достига 8 сm, ширината – 4 сm, а предно-задният размер – 3 сm. Големината му е различна в различните възрасти и полове. У момчетата гръклянът расте много по-бързо, отколкото при момичетата. Към 14-15 годишна възраст настъпва промяна в гласа на момчетата – т.нар. мутация. Дължи се на бързото нарастване най-вече на предно-задния размер на гръкляна, което довежда до удължаване на гласните връзки. След 15-ата година темповете на нарастване се забавят и растежът спира между 20-ата и 25-ата година. За развитието на ларинкса значение имат мъжките полови хормони.
Отпред гръклянът е покрит от долните подезични мускули, шийната фасция, платизмата и кожата. По долно-страничните му части залягат дяловете на щитовидната жлеза. Отзад е срастнал с предната стена на гълтача. Странично от двете страни на ларинкса преминават съдове и нерви – a. carotis communis, v. jugularis interna, n. vagus. Надолу преминава в трахеята.
Гръклянът може да извършва движения във вертикално направление при гълтане и говор. Пасивно може да се отклонява и встрани.
Гръклянът има хрущялен скелет, изграден от:
1. Нечифтни хрущяли:
– Щитовиден хрущял (cartilago thyroidea) – това е най-големият хрущял. Свързан е с подезичната кост чрез мембрана (membrana thyrohyoidea);
– Пръстеновиден хрущял (cartilago cricoidea);
– Надгръклянник (cartilago epiglottica) – има форма на листо. Долната му част е изострена като дръжка и се свързва чрез съединителнотъканна връзка (lig. thyroepiglotticum) с вътрешната повърхност на щитовидния хрущял. Чрез друга връзка – lig. hyoepigloticum, се свързва с подезичната кост.
Пространството между надгръклянника, подезичната кост и щитовидния хрущял е запълнено с мастна тъкан. При гълтане гръклянът се повдига нагоре и напред, при което корена на езика избутва горната част на надгръклянника назад и входът на ларинкса се затваря.
2. Чифтни хрущяли:
– Пирамиден хрущял (cartilago arytenoidea) – има форма на пирамида. Предният ъгъл на основата му се нарича вокален израстък (proc. vocalis). За него се прикрепват гласната връзка и част от гласния мускул – m. vocalis;
– Рогчест хрущял (cartilago corniculata);
– Клиновиден хрущял (cartilago cuneiformis);
– Пшеничен хрущял (cartilago triticea).
Между пръстеновидния, щитовидния и пирамидния хрущял се намира еластичен конус (conus elasticus). Свободният му ръб се нарича гласна връзка – lig. vocale. Предният участък на еластичния конус е уплътнен и образува най-еластичната връзка в човешкото тяло – lig. conicum. Тази връзка се прерязва при т.нар. горна трахеотомия.
Гръклянът притежава следните ставни свързвания:
1. Articulatio cricoarytenoidea – съчленява пръстеновидния и основата на пирамидния хрущял.
2. Articulatio cricothyroidea – съчленява долните рогчета на щитовидния хрущял с пръстеновидния хрущял.
Мускулите на гръкляна са напречнонабраздени. Биват скелетни и собствени. Те предизвикват разширяване и стесняване на гласната цепка, изопване и разхлабване на гласните връзки, стесняване и разширяване на входа на гръкляна.
Лигавицата на гръкляна се свързва хлабаво с подлежащата тъкан чрез добре развит подлигавичен слой. Поради това в хлабавата тъкан около входа на гръкляна и в субглотисното пространство лесно възникват отоци, които могат да доведат до смърт от задушаване.
В кухината на гръкляна лигавицата образува два чифта големи гънки:
1. Лъжливи гласни гънки (plicae ventriculares);
2. Истински гласни гънки (plicae vocals) – съдържат гласната връзка (lig. vocale) и гласовият мускул – m. vocalis. Гласната връзка се изгражда от еластични влакна.
Лигавицата на ларинкса е изградена от многореден цилиндричен епител. Богата е на слузни жлези, съдържа и лимфоидни елементи. Инервира се от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.
Кухината на гръкляна има форма на пясъчен часовник и се разделя на три части:
1. Предверие на гръкляна (vestibulum larynges) – пространството от входа на гръкляна до лъжливите гласни гънки;
2. Двете лъжливи гласни гънки заграждат една цепка – rima vestibule, а двете истински гласни гънки заграждат гласната цепка – rima glotidis или glottis. Гласната цепка има форма на равнобедрен триъгълник.
3. Подглотисно пространство (cavum larynges infragloticum) – пространството под истинските гласни гънки.
Истинските гласни връзки са подвижни при говор и дишане. Гласът се образува вследствие колебанията на гласните връзки под действие на издишваната въздушна струя.
Гръклянът се кръвоснабдява от a. laryngea superior et inferior, от ramus cricothyroideus. Венозната кръв се оттича по едноименните вени. Лимфата се оттича към дълбоките шийни възли и др.
Прочетете за:
Болести на ларинкса (гръкляна)
