Рабдомиосаркомът е злокачествено заболяване, което засяга меките тъкани, основно мускулите. То може да засегне главата, шията, пикочния мехур, крайниците, вагината и почти всяка една друга част от тялото. Клетките на този тумор обикновено нарастват много бързо и могат да се разпространяват в тялото. Рабдомиосаркомът е най-често срещаното злокачествено заболяване на меките тъкани в детска възраст. Обикновено възниква между 2 – 6 и 15 – 19 годишна възраст.
Какви са причините?
Точната причина за рабдомиосаркома не е ясна. Това е рядък тумор, който не е достатъчно добре изучен все още. Някои деца родени с вродени дефекти са по-застрашени да развият рабдомиосарком. В някои фамилии са открити генни мутации, които биха могли да бъдат свързани със заболяването. Въпреки това при по-голямата част от децата не е ясно каква е причината за заболяването.
Какви видове рабдомиосарком има?
Има две основни разновидности на заболяването:
Ембрионален рабдомиосарком – при този вид обикновено се намират ракови клетки в областта на главата, гениталиите и пикочния тракт. Проявява се при деца под 6 годишна възраст.
Алвеоларен рабдомиосарком – този вид по-често се среща в пубертетна възраст и по-често се засягат гръдния кош, краката и ръцете. Той е по-труден за лечение и децата обикновено се нуждаят от интензивно лечение.
Какви са симптомите?
Симптомите обикновено зависят от размера на туморната формация. Понякога може да бъде открита болезнена бучка по тялото на пациента. В други случаи туморът може да бъде толкова дълбоко разположен, че пациентът да няма определени оплаквания.
Туморите в областта на гърлото и носа могат да причинят кървене, проблеми с гълтането или неврологични оплаквания. Ако формацията е разположена във вагината или пикочния мехур пациентите могат да се оплакват от затруднено и болезнено уриниране.
Как се диагностицира заболяването?
Има няколко вида изследвания, които могат да бъдат извършени за доказването на диагнозата рабдомиосарком:
Образни изследвания – в тази група влизат скенер, ядрено-магнитен резонанс и ултразвук. Тези тестове са не само полезни за доказване на заболяването, но могат да помогнат и за локализиране на тумора и неговите размери.
Биопсия – при това изследване се взема малка част от раковото образувание за изследване на клетките и уточняване на точния вид на тумора.
Кръвни изследвания – изследването на стойностите на кръвните показатели, чернодробните ензими и други биохимични показатели могат да дадат полезна информация за това как функционират органите и дали има някакви нарушения.
Какво е лечението на рабдомиосаркома?
Изборът на лечение зависи от това къде се намира туморната формация и вида на рабдомиосаркома. Има няколко опции на лечение, които лекарите използват:
Хирургична намеса – ако туморът е на лесно за хирургичен достъп място може да бъде извършена операция за отстраняване на тумора.
Лъчелечение – при този вид лечение се използват високоенергийна радиация, която се насочва към раковите клетки. Освен убиването на раковите клетки лъчите могат да имат странични ефекти като умора, гадене и загуба на коса. Обикновено тези симптоми отзвучават след спиране на лечението.
Химиотерапия – използват се специални субстанции, които се администрират венозно, които са насочени срещу раковите клетки. Обикновено се използва комбинация от няколко химиотерапевтични медикамента, които да атакуват по различен начин раковите клетки. Химиотерапията има подобни на лъчелечението странични ефекти.
