Аорто-коронарен байпас е хирургична операция, с която се постига възстановяване на кръвообращението към сърдечния мускул и се запазва жизненоважната му помпена функция. При коронарният байпас се заобикаля стеснението на кръвоносните съдове като се създава обходен път, за който могат да се използват различни артерии и вени (графтове). Графтът се свързва от едната страна с аортата или голям нейн клон и се влива в коронарната артерия след мястото на стеснение или запушване.
Показания за аорто-коронарен байпас:
Операцията се провежда при исхемична болест на сърцето с развитие на стеноза на коронарните съдове, хранещи сърдечния мускул. Благодарение на коронарния байпас се повлияват благоприятно симптоми като болка в сърдечната област, задух вследствие нарушения кръвоток, понижава се риска от смърт от сърдечно заболяване.
Техника на извършване:
1. Предварителна подготовка
- Снемат се подробни анамнестични данни за придружаващи заболявания, приемани медикаменти, алергии към лекарства, анестетици.
- Провежда се обстойно изследване на коронарното и мозъчното кръвообращение. Оценя се белодробната и бъбречната функция, състоянието на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.
- Изследват се показателите на кръвта и кръвосъсирването – ПКК, ДКК, време на кървене, съсирване, протромбиново време, INR и др.
- Спира се тютюнопушенето.
- Спира се приема на антиагреганти и НСПВС една седмица предварително.
- Не се приемат храна и течности 8-10 часа преди интервенцията.
2. Операцията се извършва под обща анестезия с помощта на екстракорпорално кръвообращение. Използва се т. нар. апарат „сърце – бял дроб”, който обезпечава движението на кръвта и обогатяването ѝ с кислород през времето, през което е спряна временно работата на сърцето.
- Съдовете, с които ще се извърши байпаса, се подготвят предварително. Обикновено се използват лявата вътрешна гръдна артерия, дясната вътрешна гръдна артерия, артерия радиалис на ръката, от вените най-често се използва вена сафена на крака.
- След отваряне на гръдния кош аортата се клампира и в корена ѝ се влива студен разтвор с високо съдържание на калий. Това води до временно спиране на сърдечната дейност.
- През това време се свързват подготвените предварително графтове (съдови присадки) като по този начин се постига заобикаляне на стеснението и възстановяване на кръвотока.
- Възстановява се нормалната сърдечна дейност и пациентът се извежда от анестезия.
3. Следоперативен период – щадяща физическа активност и избягване на големи натоварвания, които затрудняват работата на сърцето. В зависимост от препоръките на лекуващия лекар пациентът постепенно се връща към обичайните дейности или поддържа по-лек режим на активно движение и натоварване.
Усложнения:
- Прилагането на апарат за екстракорпорално кръвообращение е свързано понижаване защитните сили на организма и опасност от развитие на инфекции
- Кървене
- Инфаркт на миокарда
- Мозъчен инсулт.
Автор: д-р Д. Илев
