Начало Процедури Раждане чрез форцепс

Раждане чрез форцепс

Определение: Раждането чрез форцепс представлява акушерски похват, при който се подпомага родилния процес с помощта на инструмент, наречен форцепс.

Форцепсът е метален инструмент, наподобяващ щипки, с чиято помощ се обхваща главата на бебето и то се извлича от утробата на майката. Използва се, когато главата на бебето вече се вижда, но то не продължава да се движи по родовите пътища. По този начин се подпомага раждането, като изтеглянето с форцепса допълва контракциите.

Форцепсът се състои от следните части:
• лъжици, които са широки, имат прозорец и главична кривина
• рамо
• дръжки – с различна форма и имат шип на Буш.

Има различни видове форцепс – на Симсон – Браун (най-често прилаган), на Shute, на Негеле.

Според разположението на главата на плода на изхода на таза, форцепсът бива:

  • прав – използва се когато главата на плода е разположена така, че тилът е обърнат към симфизата, а сагиталната сутура съвпада с правия диаметър на изхода на таза
  • кос – прилага се, когато главата на плода е разположена в един от косите диаметри на изхода на таза и не е завършила пълната си ротация.

Показания:
Използването на форцепс при раждане се налага в следните случаи:

  • заболявания на майката, които са противопоказни тя да напъва – очни заболявания, сърдечно- съдови, бъбречни заболявания
  • при фетален дистрес и неправилно предлежание на главата на плода.

При прилагане на форцепс е необходимо да са налице следните условия:

  • пълно разширение на цервикалния канал
  • главата на бебето трябва да е навлязла в таза
  • разкъсан околоплоден мехур.

Противопоказания за използване на форцепс има в следните случаи:

  • тотално предлежание на плацентата
  • неправилни предлежания, при които раждането по естествен път е твърде рисково и невъзможно
  • аномалии в развитието на плода (например хидроцефалия).

Техника на раждане чрез използване на форцепс:

  • Обикновено се използва краткотрайна венозна анестезия
  • Лъжиците на форцепса се поставят така, че да обхващат главата на бебето в областта на двете теменни кости. Лъжиците се налагат в една и съща равнина. Въвежда се първо лявата лъжица.
  • При сключване на форцепса се извършва теглене в три посоки – хоризонтална, напред и назад. Изтеглянето на плода се извършва внимателно, когато има контракция. По този начин се подпомагат и действат комбинирано избутването от майката и издърпването от лекаря.

Усложнения: Раждането с форцепс не е безопасна манипулация. В част от случаите могат да се появят следните усложнения:

  • Възможно е форцепсът да одраска или натърти страните на главичката на бебето, които бързо заздравяват в първите няколко дни след раждането.
  • При по-грубо манипулиране има риск от предизвикване на вътрешни къвоизливи, отоци и травми на черепните кости.
  • Има опасност от засягане на лицевия нерв, при което възниква т.нар. парализа на Бел. При нея устният ъгъл на страната на засягане увисва, клепачът не се затваря и окото изглежда по-изпъкнало. Почти винаги състоянието отшумява и нервът се възстановява без да е необходимо лечение.
  • При майката могат да се получат сериозни разкъсвания на вулвата, перинеума, влагалището, руптура на шийката на матката.