Лимфедем представлява оток на кожата и подкожието, дължащ се на затруднено оттичане на лимфата (лимфен застой), в резултат на вродени или придобити изменения в лимфната система. Засягат се най-често горните и долните крайници. Лимфедемът предимно е едностранен.
Характеризира се със значително увеличение на съдържанието на белтъци в оточната течност и с разрастване на съединителна тъкан до състояние на елефантиаза.
Различават се следните видове лимфедем:
I. Вторичен лимфедем
Дължи се на причини, блокиращи нормалното оттичане на лимфата:
- Тумори. Лимфният оток може да бъде първата изява на злокачествени новообразования. Наблюдава се при злокачествени лимфоми, при метастази в лимфните възли при карцином на простатата, матката, гръдната жлеза.
- Премахване на лимфни възли. Например лимфедем на:
– горния крайник след мастектомия с премахване на лимфните възли в аксиларната област, поради карцином на гръдната жлежа.
– долните крайници след хистеректомия по повод злокачествени тумори на матката. - Рентгеново облъчване на аксиларната (подмишничната), ингвиналната (слабинната), поплитеалната (задколянната) област.
- Притискане на лимфните съдове.
- Възпалителни процеси. Например при еризипел, при рецидивиращи флегмони и абсцеси, придружени от лимфангит. При филариаза се наблюдава лимфедем на долните крайници, скротума и пениса.
- Посттравматичен лимфедем. При тежки и дълбоки травми.
II. Първичен (идиопатичен) лимфедем
Дължи се на аномалии в развитието на лимфните съдове – аплазия, хипоплазия или хиперплазия. Среща се рядко, по-често при жени.
Различават се:
1. Конгенитална (вродена) форма, проявяваща се още с раждането. Например при синдром на Милрой, синдром на Търнър, болест на Фабри, болест на Клипел-Треноне
2. Болест на Мейдж – lymphedema praecox (Meigs). Наследствено заболяване, което най-често възниква около пубертета.
3. Lymphoedema idiopathicum tardum, възниква след 35-годишна възраст.
В развитието на лимфния оток се наблюдават четири стадия:
1. Първи стадий – латентен лимфедем. Отокът възниква след продължителен ортостатизъм.
2. Втори стадий – стадий на мекия обратим лимфедем. Установява се неболезнен едностранен оток, при натиск по кожата се образува ямка. През деня лимфедемът нараства, а през нощта намалява. Кожата е бледа, порцеланоподобна.
3. Трети стадий – стадий на твърдия необратим лимфедем. В този стадий при натиск върху кожата не се образува ямка. През нощта отокът не намалява. Кожата наподобява кора на портокал.
4. Четвърти стадий – стадий на елефантиаза. Крайникът може да достигне много големи размери и се деформира. Кожата е суха, груба, белезникава, има хиперкератоза, рагади, лимфорея.
За диагнозата на лимфедема значение има лимфографията и флебографията.
