Лимфедем (лимфен оток)

Лимфедемът представлява оток на кожата и подкожието, дължащ се на затруднено оттичане на лимфата (лимфен застой), в резултат на вродени или придобити изменения в лимфната система. Засягат се най-често горните и долните крайници. Лимфедемът предимно е едностранен.

Характеризира се със значително увеличение на съдържанието на белтъци в оточната течност и с разрастване на съединителна тъкан до състояние на елефантиаза.

Различават се следните видове лимфедем:
I. Вторичен лимфедем – дължи се на причини, блокиращи нормалното оттичане на лимфата:

  • Тумори. Лимфедемът може да бъде първата изява на злокачествени новообразования. Наблюдава се при злокачествени лимфоми, при метастази в лимфните възли при карцином на простатата, матката, гръдната жлеза.
  • Премахване на лимфни възли. Например лимфедем на горния крайник след мастектомия с премахване на лимфните възли в аксиларната област, поради карцином на гръдната жлежа. Лимфедем на долните крайници след хистеректомия по повод злокачествени тумори на матката.
  • Рентгеново облъчване на аксиларната (подмишничната), ингвиналната (слабинната), поплитеалната (задколянната) област.
  • Притискане на лимфните съдове.
  • Възпалителни процеси. Например при еризипел, при рецидивиращи флегмони и абсцеси, придружени от лимфангит. При филариаза се наблюдава лимфедем на долните крайници, скротума и пениса.
  • Посттравматичен лимфедем. При тежки и дълбоки травми.

II. Първичен (идиопатичен) лимфедем – дължи се на аномалии в развитието на лимфните съдове – аплазия, хипоплазия или хиперплазия. Среща се рядко, по-често при жени.

Различават се:
1. Конгенитална (вродена) форма, проявяваща се още с раждането. Например при синдром на Милрой, синдром на Търнър, болест на Фабри, болест на Клипел-Треноне

2. Болест на Мейдж – lymphedema praecox (Meigs). Наследствено заболяване, което най-често възниква около пубертета.

3. Lymphoedema idiopathicum tardum, възниква след 35-годишна възраст.

В развитието на лимфния оток се наблюдават четири стадия:
1. Първи стадий – латентен лимфедем. Отокът възниква след продължителен ортостатизъм.
2. Втори стадий – стадий на мекия обратим лимфедем. Установява се неболезнен едностранен оток, при натиск по кожата се образува ямка. През деня лимфедемът нараства, а през нощта намалява. Кожата е бледа, порцеланоподобна.
3. Трети стадий – стадий на твърдия необратим лимфедем. В този стадий при натиск върху кожата не се образува ямка. През нощта отокът не намалява. Кожата наподобява кора на портокал.
4. Четвърти стадий – стадий на елефантиаза. Крайникът може да достигне много големи размери и се деформира. Кожата е суха, груба, белезникава, има хиперкератоза, рагади, лимфорея.

За диагнозата на лимфедема значение има лимфографията и флебографията.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!