Жълтеница (иктер) представлява жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин над 35 μmol/l и отлагането му в тъканите. Пожълтяването се появява най-рано и се задържа най-дълго по склерите, по небцето и под езика. Едва доловимата жълтеница се нарича субиктер. При консумиране на големи количества моркови, тикви, червени чушки се получава жълто-оранжево оцветяване на дланите, ходилата и назолабиалните гънки (склерите не се оцветяват). В тези случаи се касае за хиперкаротинемия, а не за жълтеница.
Какви видове жълтеница (иктер) има?
Класификация на жълтениците:
1. Хемолитична (супрахепатална) жълтеница.
Дължи се на повишена хемолиза на еритроцитите. Характеризира се с повишен неконюгиран (индиректен) билирубин в кръвта. В урината се установява повишен уробилиноген, липсва билирубин. Изпражненията са хиперхромни, няма сърбеж по кожата. Жълтото оцветяване е с лимоново-жълт оттенък – flavinicterus.
Хемолитична жълтеница (иктер) се наблюдава при:
– физиологична жълтеница при новородени деца;
– жълтеница от майчина кърма;
– хемолитична болест на новороденото;
– хемолитични анемии – наследствена микросфероцитоза, сърповидноклетъчна анемия, таласемия, автоимунни хемолитични анемии.
2. Паренхимна (хепатална) жълтеница.
Дължи се на увреждане на чернодробния паренхим. Характеризира се с повишен директен (конюгиран) и индиректен (неконюгиран) билирубин в кръвта. В урината се установява уробилиноген и билирубин. Изпражненията могат да бъдат хипохромни, може да има лек сърбеж по кожата. Жълтото оцветяване е с червеникаво-жълт оттенък – rubinicterus.
Паренхимна жълтеница се наблюдава при:
– хепатит – токсичен, медикаментозен, алкохолен, автоимунен, инфекциозен;
– чернодробна цироза;
– карцином на черния дроб;
– фамилни синдроми на хипербилирубинемия. Те биват:
а) С повишен индиректен билирубин: синдром на Gilbert-Meulengracht, синдром на Crigler-Najjar. Нарушена е конюгацията на билирубина поради ензимни дефекти.
б) С повишен директен билирубин: синдром на Dubin-Johnson. Нарушено е отделянето на билирубина при нормална конюгация.
3. Механична (субхепатална) жълтеница (иктер).
Дължи се на нарушена проходимост на екстрахепаталните жлъчни пътища. Настъпва холестаза и всички вещества, които се съдържат в жлъчката, попадат в кръвта – директен билирубин, холестерол, жлъчни киселини, жлъчни ензими. В урината се установява билирубин, но липсва уробилиноген. Изпражненията са ахолични, има силен сърбеж по кожата. Жълтото оцветяване е със зеленикаво-жълт оттенък – verdinicterus. При продължително запушване на жлъчните пътища (при тумори) жълтата оцветка придобива кафяво-жълт оттенък – melasicterus.
Механична жълтеница се наблюдава при:
– вродени малформации на жлъчните пътища;
– холедохолитиаза;
– холангити;
– тумори на жлъчния мехур, на извънчернодробните жлъчни пътища, на papilla Vateri;
– стриктури на жлъчните пътища, стеноза на papilla Vateri;
– паразитни заболявания: аскаридоза, фасциолоза;
– притискане на жлъчните пътища при карцином на панкреаса, псевдокисти на панкреаса, абсцес на черния дроб, ехинококова киста на черния дроб.
