На латински език: Mastitis puerperalis
На английски език: Postpartum mastitis, Puerperal mastitis
Следродов мастит (пуерперален мастит) е възпалително заболяване на млечната жлеза, причинено от бактериална инфекция, което възниква в следродовия период.
Епидемиологични данни: Данните за честотата на пуерпералния мастит варират, но се приема, че тя достига от 0,5 до 10-20% сред родилките. Най-често се среща във 2-ра/3-та седмица след раждането.
Етиопатогенеза на следродов мастит:
Най-често като причинител се доказва Staphylococcus aureus, следван от коагулазо-негативни стафилококи, стрептококи, по-рядко E.coli, Pseudomonas и др. Те могат да попаднат върху мамилата (гръдното зърно) чрез устата или носа на кърмачето, ръцете на медицинския персонал или при лоша лична хигиена на родилката. Входна врата на инфекцията най-често са рагади върху мамилите. Те може да се получат при неправилна техника на кърмене, механично дразнене вследствие сукателен проблем на кърмачето (напр. заешка устна, къс френулум на езика, ретрогнатия, високо небце и др.), продължително държане на детето на гърдата. По-рядко входна врата може да са направо каналчетата на млечната жлеза при здрава мамила. Инфекцията може да проникне в жлезата и по кръвен път от друго огнище в организма.
Развитието на пуерпералния мастит се благоприятства от застой на млякото (галактостаза). Застоят може да е първичен – вследствие на непълно изпразване на гърдата при кърмене или непълно изцеждане на млякото, и вторичен – когато при кърмене жената изпитва силни болки най-често поради наличието на рагади по мамилите и не дава на бебето да суче от гърдата. Предразполагащи фактори са също лошата хигиена, потиснатият имунитет и др.
В началото възпалението е серозно, а при напредване на процеса може да премине в гнойно, флегмонозно, гангренозно.
Класификация: Според стадия следродовият мастит бива: начален, инфилтративен, гноен. Гнойният мастит може да протече като гнойно-инфилтративен, абсцедиращ, гнойно-некротичен, флегмонозен, гангренозен. Абсцесите могат да бъдат субареоларни, интрадуктални, интра- и ретромамарни.
Клиничната картина може да е типична, атипична или субклинична (при галактостаза и наличие на бактерии в млякото).
Клинична картина:
Началният мастит започва остро. Налице са локалните признаци на възпалението: зачервяване, затопляне, подуване, болка и нарушена функция. Кърменето е затруднено и заради болката жената може да не дава на бебето да суче от гърдата, което от своя страна задълбочава галактостазата и възпалението и се получава порочен кръг. Общото състояние е увредено, температурата се повишава. Развиват се лимфангит и аксиларен лимфаденит. Ако се вземат ранни мерки, процесът търпи обратно развитие в рамките на 3-4 дена.
При прогресиране на мастита симптоматиката се задълбочава и се оформя болезнен инфилтрат. В повечето случаи той нагноява, засегнатият участък се разширява и кожата добива синкав оттенък. Гърдата е уголемена, подвижността на ръката откъм засегнатата страна е затруднена и болезнена. При абсцедиране се установява флуктуация, а при флегмонозен мастит е налице дифузно засягане на гърдата и плътен инфилтрат. Общото състояние е тежко.
Диагноза: Поставя се въз основата на:
– анамнеза – търсят се причини за задръжка на мляко.
– клиничен преглед – откриват се локални и общи белези на възпаление. Кръвните изследвания показват ускорена СУЕ и левкоцитоза.
– ехография – в началото образът е хиперехогенен, а при абсцедиране става аехогенен. Ехографското изследване подпомага диагнозата и избора на терапевтичен подход.
– пункция – с диагностично (бактериологично и цитологично изследване) и терапевтично значение.
– микробиологично изследване на мляко и антибиограма.
Диференциална диагноза: Прави се с препълване на гърдите (вследствие бързо образуване на голямо количество мляко в първите дни след раждането), галактостаза, галактоцеле (оформяне на киста, съдържаща мляко, но без признаци на възпаление), фиброкистозна мастопатия, дерматит на ареолата, специфично грануломатозно възпаление (туберкулоза, актиномикоза и др.), фиброаденом, неоплазма.
Лечение на следродов мастит:
В ранния стадий лечението е консервативно:
– редовно изцеждане на гърдата при кърмене или изпомпване. При съмнение за нагнояване детето не трябва да се поставя на болната гърда. В този случай се използва помпа за изцеждане на млякото.
– антибиотици – бета-лактамни антибиотици (цефалоспорини и пеницилини), макролиди и др.
– физиотерапия – микровълнова терапия.
– симптоматично лечение – при наличие на болка може да се приложи парацетамол.
– може да се приложат инхибитори на пролактиновата секреция – бромокриптин.
При абсцедиране освен антибиотично е необходимо и оперативно лечение – инцизия и дренаж.
Профилактика: Следродовият мастит може да се профилактира чрез избягване образуването на рагади с една правилна техника на кърмене, своевременно лечение при наличие на рагади, редовно изпразване на гърдата, за да не се задържа мляко, спазване на добра хигиена, намаляване на стреса.
Автор: д-р А. Високалийска
