Меню

Определение: Гонореята е инфекциозно заболяване, което се предава главно по полов път и протича с гнойно течение от уретрата (при мъжете) и от маточната шийка (при жените).

Етиопатогенеза: Причинител на заболяването е Neisseria gonorrhoeae. Гонококите, са Грам отрицателни диплококи с бобовидна форма, които не образуват спори. Размножават се чрез напречно делене през 15 минути. Външната полизахаридна капсула, която се среща при 40% от щамовете спомага за оцеляването им в други клетки – явление, наречено ендоцитобиоза, което ги предпазва от унищожение при фагоцитоза.

Извън организма гонококите загиват бързо. Във влажна среда обаче остават жизнеспособни до 24 часа.

Източник на инфекцията е болният човек, който често е с безсимптомна или хронична гонорея. Основният път за заразяване е половият. Неполов път на заразяване има най-често гонореята при децата – при лоша хигиена. Зарязаването на новородени става при раждане по нормален път от болна майка.

Инкубационният период обичайно е между 2 и 10 дни, но може да достигне до 2 седмици и повече.

Гонококите колонизират лигавицата на уретрата, канала на маточната шийка (ендоцервикс), влагалището, ректума, устната кухина, конюнктивите. Инфекцията може да засегне парауретралните жлези, матката, аднексите.

Гонококите се придвижват по лигавицата на пикочополовите пътища или по лимфен път към по-отдалечените им отдели. Възможна е и хематогенна дисеминация на гонококите, която води до гонококов сепсис.

Гонорея при мъже
При мъжете гонореята обичайно се проявява с гноен ексудат, изтичащ от уретрата, сърбеж, парене и болезненост при уриниране. Други възможни проявления са:

  • Гонококов епидидимит – силна болезненост в областта на епидидима и слабините, дизурия, гноен ексудат от уретрата и диспареуния (болка по време на полов акт).
  • Гонококов епидидимоорхит – гнойно течение от уретрата, дизурия, болки в перинеума, които ирадиират към ректума, болки в долната част на корема и скротума. Болката може да се разпространява по семенната връв, ингвиналния канал, кръста и пояса.
  • Гонококов простатит – болка в перинеума и долната част на корема с ирадиация към областта на ректума, дизурия.
  • Гонококов парауретрит – възпаление на парауретралните жлези, проявяващо се с гнойно или слузно-гнойно течение от уретрата и диспареуния.

Гонорея при жени
При жените гонококовата инфекция се проявява най-често с уретрит, цервицит (възпаление на маточната шийка), вулвовагинит (възпаление на влагалището и вулвата). Наблюдават се гнойни и слузно-гнойни течения от пикочо-половите пътища, с парене и сърбеж в областта на външните полови органи, диспареуния, дизурия (парене, сърбеж и болезненост при уриниране), дискомфорт и болка в долната част на корема.

  • Гонококовият бартолинит се изявява с неголямо количество слузно-гноен ексудат, болезненост и оточност на бартолиновите жлези в областта на вестибулума на вагината.
  • Гонококовият салпингоофорит се изявява със стягащи болки в долната част на корема, гнойни и слузно-гнойни течения от половите органи. При хронично протичане болките са по-слабо изразени, но се наблюдават нарушения в менструалния цикъл.
  • Гонококовият ендометрит се проявява с болка и тежест в долната част на корема, гнойни и слузно-гнойни течения от половите органи. При хронично протичане субективните оплаквания са по-слабо изразени, но често се наблюдава оскъдно кръвотечение извън менструалния цикъл.
  • Гонококовият пелвиоперитонит протича с рязка болка в корема, гадене, повръщане, нарушения в дефекацията, слабост и тахикардия.
  • Възможно е възникването на хронична тазововъзпалителна болест.
  • В над 50% от случаите на гонорея при жени се наблюдава асимптомно протичане.

Прояви на гонококовата инфекция и при двата пола

  • Симптоми на обща интоксикация – повишена температура, обща слабост, умора. Клиничнолабораторните изследвания показват ускорена СУЕ.
  • Гонококов проктит – заразяването става при анално-генитален контакт. Кожата около аналното отверстие е хиперемирана, наблюдава се слузно-гнойто течение от ректума. Болните се оплакват от болезненост при позив за дефекация и по време на дефекацията.
  • Гонококов фарингит – заразяването става при орално-генитален контакт. В повечето случаи протича безсимптомно. Наблюдава се хиперемия и оток на лигавицата на гълтача и сливиците, които са покрити от плака със зърниста повърхност.
  • При дисеминирана гонококова инфекция може да се развие менингит, синовиит, артрит, пневмония, перитонит, сепсис.

Гонорея при деца
Във връзка с увеличената заболеваемост от гонорея при възрастни се наблюдава и увеличена детска заболеваемост. Гонореята засяга момичета значително по-често, отколкото момчета. Това се обуславя от имунологични и хормонални фактори. В над 90% от случаите зарязаването става по неполов път, който най-често бива:
• при раждане от заразена майка при преминаване през родовите пътища
• вътреутробно заразяване
• заразяване по контактно-битов път при лоша хигиена.

Клинична картина на гонококцията при деца:
При момичета се наблюдава възпаление, гноен ексудат, оточност и мацерация по лигавицата на външните гениталии, уретрит с гнойно течение, регионален лимфаденит. Възпалението може да обхване шийката на матката и лигавицата в долните отдели на ректума. При момичета и възможно остро, подостро и хронично протичане.

Гонореята при момчетата протича сходно с гонореята при възрастните мъже, но по-леко и с по-малко усложнения поради по-слабо развитите простата, семенни мехурчета и жлези на пикочните пътища.

Гонококовият конюнктивит е най-честа проява на гонореята при новородени. Заразяването става обикновено от болна майка при преминаване през родовите пътища или вътреутробно от амниотичната течност. Инкубационният период е от 2 до 5 дни, при вътреутробно заразяване симптоматиката се разгръща още на първия ден след раждането. Гонококовият конюнктивит се проявява със значителен оток на клепачите, светлобоязън, обилен гноен ексудат. Без лечение възпалението може да обхване и роговицата – възниква кератит, водещ до ръбцуване на роговицата и загуба на зрението. С профилактична цел на всички новородени се прилага външно разтвор 1% сребърен нитрат.

Диагностика: Диагнозата на гонореята се поставя въз основа на клиниката и микробиологичните изследвания – микроскопия на оцветен по Грам препарат и културелно изследване. При усложнения може да се прибегне до инструментални изследвания: ултразвуково изследване на органите в малкия таз, колпоскопия, уретроскопия, ректоскопия.

Диференциална диагноза се прави с други заболявания, поразяващи урогениталния апарат – трихомоназа, хламидиаза, микоплазмени инфекции, кандидоза, херпес симплекс инфекция.

Лечение: Лечението на гонореята се извършва чрез вътрешно приложение на антибиотици от групата на цефалоспорините (цефтриаксон), хинолоните (ципрофлоксацин, офлоксацин) или някои бета-лактамни антибиотици (бензилпеницилин). Дозировката се извършва съобразно възрастта, телесната маса и тежестта на заболяването. Лечението обичайно продължава до 2 седмици, след което следва взимане на контролна микробиологична проба.

Локалното лечение на гонококовия конюнктивит се извършва с помощта на антибиотични и антисептични колири.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!