На латински език: Rubeola
На английски език: Rubella; German measles
Определение: Рубеолата е инфекциозно вирусно заболяване, протичащо предимно в детската възраст, често без или с лека симптоматика.
Етиология: Причинителят на рубеолата е РНК-вирус от семейство Тогавируси. Неустойчив е във външна среда.
Епидемиология: Източник на зараза е болният човек от края на инкубационния период до изчезването на обрива. Отделянето на вируса е основно чрез носо-гърления секрет и в по-малка степен с урината и фекалиите. Епидемиологично значение имат безсимптомните форми, тъй като те не се разпознават и болните не се изолират, което създава условия за разпространение на болестта. При вродената рубеола вирусът се отделя със секрета на носоглътката, урината, фекалиите в продължение на месеци след раждането.
Механизмът на предаване е въздушно-капков, а при вродената рубеола – трансплацентарен (през плацентата).
Възприемчивостта е всеобща, с висок контагиозен индекс. Кърмачетата рядко боледуват, тъй като притежават антитела от майката, ако тя е преболедувала от рубеола в по-ранна възраст. Боледуват предимно деца.
Сезонността е зимно-пролетна, тъй като студеното време е предпоставка за по-продължителни тесни контакти в затворени помещения.
Патогенеза: Входна врата на инфекцията са лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. Оттам вирусите по кръвен и лимфен път достигат регионалните лимфни възли. Следва повторното им навлизане в кръвта и разпространение до различни тъкани и органи.
При вродената рубеола върусът преминава от кръвта на бременната през плацентата и инфектира плода. Рискът от инфектиране на плода е най-висок в първите 4-6 до 10 седмици на бременността и след това около термина, като при заразяване в първия триместър на бременността се развиват вродени аномалии у плода.
Имунитет: Създаденият след преболедуване имунитет е траен.
Клиника: Инкубационният период е 11-23 дена. При около половината от болните заболяването протича без симптоми. Може да има продромален период за 1-2 дена, който да протече със субфебрилна температура, главоболие, отпадналост, безапетитие, хрема, конюнктивит, кашлица. При деца често първият симптом е обривът.
- Уголемяване на лимфните възли (лимфонодулит) – най-рано се засягат задношийни, задушни и субокципитални лимфни възли – симптом на Теодор. Лимфонодулитът може да е генерализиран. Големината на лимфните възли достига грахово зърно, те не са сраснали помежду си, може да са чувствителни при натиск. Лимфонодулитът се развива преди обрива и се задържа малко след изчезването му.
- Обрив – появява се след края на инкубационния или продромалния период. Засяга кожата и лигавицата на мекото небце – там се откриват малки червени петънца, известни като петна на Форшхаймер. Обривът започва от лицето и зоната зад ушите, като бързо, за няколко часа до 1-2 дена обхваща цялото тяло, като е разположен предимно по разгъвната повърхност на крайниците, лицето, гърба и седалището. Обривът е макуло-папулозен – розово червени петънца или пъпчици с големина 2-3 мм, които са разположени въру непроменена кожа и не се сливат помежду си. Може да сърби. Обривът е наличен за 1 до 5 дена, след което изчезва, без да оставя пигментация и без залющване на кожата.
Най-тежката проява на рубеолната инфекция е вродената рубеола, която се развива при трансплацентарно заразяване на плода при заболяване на бременната. Колкото по-рано стане инфектирането на плода, толкова по-тежки са проявите.
Вроденият рубеолен комплекс включва:
– глухота – едностранна или двустранна. Това е най-честата проява. Може да не е налице при раждането и да се развие по-късно;
– засягане на очите – катаракта, глаукома, ретинопатия;
– дефекти на сърдечно-съдовата система;
– забавяне на растежа и развитието на плода през време на бременността, преждевременно раждане, мъртвораждане, аборт;
– увреди на централната нервна система;
– увеличени черен дроб и слезка;
– жълтеница;
– кожни обриви;
– анемия, тромбоцитопения;
– засягане на костите;
– ендокринни нарушения – развитие на захарен диабет в по-късна възраст, увреда на функцията на щитовидната жлеза и др.
Лабораторни изследвания: В периферната кръвна картина има неспецифична находка – понижени левкоцити с лимфомоноцитоза. Може да има леко снижени тромбоцити.
Усложнения: Усложненията при придобитата рубеола са редки. Те включват:
- артралгии и артрити – най-честото усложнение, предимно при жените. Може да се проявят на всеки етап от протичането на заболяването. Най-често се засягат малките стави на китките и глезените. Обикновено болките отзвучават за около една-две седмици, но може да са налице и за по-дълго време.
- тромбоцитопения с тромбоцитопенична пурпура – рядко усложнение, среща се при 1 на 3000 случая, по-често при деца. Има самоограничаващ се ход.
- неврологични усложнения – много редки. Може да протекат като менингит, менингоенцефалит, енцефалит. Острият пострубеолен енцефалит обикновено преминава без остатъчни неврологични дефицити.
- други много редки усложнения – хепатит, нефрит, отит, бронхопневмония, миокардит.
Диагноза: Поставя се на базата на:
– епидемичната обстановка – контакт с болен;
– клиничното протичане;
– специфична диагноза – доказване на поне четирикратно покачване на антирубеолните антитела в две серумни проби, взети през 14 дена. Друг метод е доказването на антирубеолни IgM антитела в единична проба по метода ELISA. Вирусна РНК може да се докаже с PCR. При вродената рубеола се прилага и изолация на вируса.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– морбили;
– скарлатина;
– инфекциозен еритем;
– ентеровирусни, аденовирусни и др. инфекции;
– алергични обриви;
– при вроден рубеолен синдром се прави диференциална диагноза с другите вродени инфекции.
Лечение: Лечение на леките и неусложнени случаи на рубеола не се налага. При нужда се прилагат симптоматични средства. Болнично лечение е необходимо при тежките и усложнените форми.
Противоепидемични мерки:
- спрямо болните – изолация в дома за 5 дена. При заболяване от рубеола на бременна в първото тримесечие от бременността се препоръчва аборт по медицински показания.
- спрямо контактните на болен от рубеола – неболедувалите конткатни деца от предучилищна възраст подлежат на медицинско наблюдение в рамките на максималния инкубационен период (23 дена). Ако в детските заведения, които те посещават, няма случаи на рубеола, те не се допускат там и се карантинират по домовете.
Ако бременна в първи триместър е конткактна на болен от рубеола, контактът трябва да се прекрати, а бременната да се изследва серологично. Ако първата серумна проба покаже положителен титър антитела, бременната се насочва за аборт по медицински показания. При по-нисък титър на антителата се взима втора серумна проба след поне 14 дена. При положителен титър от втората проба или установяване на четирикратно нарастване на антителата се препоръчва аборт по медицински показания. При отрицателен или нисък титър на антителата от първата проба може да се приложи имуноглобулинова профилактика на бременната.
- спрямо външната среда – влажно почистване и проветряване. Не се прилага дезинфекция поради неустойчивостта на вируса във външна среда.
Профилактика: Възможна е специфична профилактика с жива комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) в доза 0,5мл подкожно или мускулно. Ваксината се прилага при децата на 13 месеца, реимунизацията е на 11-12 годишна възраст (6-ти клас). Ваксината не се прилага при бременни.
Прогноза: Прогнозата при придобитата рубеола е много добра. Значението на заболяването се определя основно от опасността за увреда на плода при заразяване на бременни.
