На латински език: Varicella.
На английски език: Varicella, Chickenpox.

Определение: Варицелата представлява остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с характерен везикулозен обрив.

Етиология: Причинява се от Varicella-Zoster Virus, принадлежащ към сем. Herpesviridae. Нарича се официално Human herpes virus-3 (HHV-3). Представлява ДНК-вирус. Неустойчив е във външната среда.

Епидемиология: Варицелата представлява детско заболяване с висока контагиозност (90%). Кърмачета до 6-ия месец не боледуват, защото получават антитела от майката, при положение, че тя е прекарала заболяването. Източник на инфекцията е болният човек. Той отделя вируса 48 h преди и 4 дни след появата на обрив. Предаването става по въздушно-капков път чрез назо-фарингеални секрети при кихане, кашляне.

Патогенеза: Varicella-Zoster Virus прониква и се размножава в лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата. Оттам се придвижва до регионалните лимфни възли. След 4 до 6 дни от заразяването вирусът попада в кръвта (първична виремия) и се разнася до черен дроб, слезка и др. органи. Около 14-ия ден от заразяването настъпва вторична виремия и вирусът инвазира кожата и лигавиците. С това приключва инкубационният период.

Имуногенеза: След преболедуване от варицела се създава пожизнен имунитет.

Патоморфология: В stratum spinosum на епидермиса настъпва балонна дегенерация на клетките. Образуват се еднокамерни мехурчета (везикули).

Клинична картина: Инкубационният период е от 10 до 23 дни. При по-големи деца и при възрастни се наблюдава продромален период. Има ринит, фарингит, лек конюнктивит. Появява се продромален обрив, т. нар. rush. Представлява макулозен обрив по предмишницата, раменния пояс, под пъпната хоризонтала, като “бански гащета”.

Обривен период. Истинският обрив при варицела настъпва след първите 1-3 дни, когато има продромални симптоми, или болестта започва направо с него, когато липсва продромален период. Обривът е най-интензивен по лицето и трупа, по-разреден е по крайниците и почти не се открива по дланите. Открива се по окосмената част на главата, по лигавиците – орофарингеалната, ларингеалната, на конюнктивата. В началото обривът представлява малки червени петънца – макули, с големина на лещено зърно. След няколко часа се превръщат в леко надигнати възелчета (папули). До 24 h се оформят везикули (мехурчета), които са изпълнени с бистро съдържимо. Около мехурчето има тясна зачервена ивица. След 12 h съдържимото на везикулите помътнява и те се превръщат в пустулки. След още 1-2 дни започва завяхване на обрива. Образуват се кафеникави корички (крусти). Накрая те отпадат без да оставят цикатрикси. Обривът се съпровожда със силен сърбеж. Характерно за него е, че протича на тласъци. Температурата се повишава и се появяват червени петна (макули), които преминават през папули, везикули и крусти, а температурата се понижава. След 1-3 дни настъпва нов тласък с повишаване на температурата и поява на нови обривни единици, които се превръщат от макули във везикули и крусти. Могат да се наблюдават няколко тласъка. В един участък на тялото могат да се наблюдават обривни единици в различен стадий на развитие.

По лигавиците се появяват мехурчета, които бързо улцерират, особено в устната кухина и се превръщат в болезнени афти. Корички по лигавиците не се образуват.
Наблюдават се леки, средно тежки и тежки форми.

Лабораторни изследвания: В началото има левкопения с лимфоцитоза, СУЕ е нормална. При усложнения настъпва левкоцитоза и СУЕ се ускорява. Чрез серологични тестове се установяват защитни антитела, образувани след преболедуване от варицела.

Усложнения: Наблюдават се предимно у лица с вроден или придобит имунодефицит, при новородени и бременни. Може да възникнат:
– бактериални кожни инфекции;
– инфекции на дихателните пътища – ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии;
– увреждане на черния дроб и повишаване на чернодробните ензими (ASAT, ALAT);
– енцефалит – настъпва в стадий на образуване на крусти. Температурата отново се повишава, има главоболие, повръщане, нарушения в координацията.
– при засягане на очите настъпват кератити.
При бременни жени с варицела има риск (10 %) от развитие на тежка пневмония с респираторен дистрес синдром. Новородените могат да бъдат заразени вътреутробно или по време на раждането. При инфекция на майката през първия триместър на бремеността има риск от  тератогенни ефекти – дефекти на кожата, крайниците, микроцефалия, мозъчни калцификати, очни дефекти – катаракта, нистагъм и др. При инфекция на майката няколко дни преди раждането може да настъпи тежка варицелна инфекция у новороденото. Има обилен обрив, жълтеница, бъбречни и други прояви. Леталитетът е висок – до 30%.

Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с Varicella-Zoster Virus и характерния обрив. Диагнозата се потвърждава чрез серологични тестове – FAMA-тест и ELISA. Съществуват бързи диагностични китове, използващи антитела към VZV-гликопротеин gE и изискващи само 1-2 h за поставяне на точна диагноза.

Диференциална диагноза: Прави се със стрептококово импетиго, стафило- или стрептодермия, генерализиран херпес зостер и др.

Лечение: При леки и средно тежки форми лечението се провежда в дома. Болните с тежки и усложнени форми се хоспитализират.
Етиологично лечение. При тежки и усложнени форми се прилага Acyclovir интравенозно в продължение на 7 дни.
Симптоматично лечение. За сърбежа и за по-бързото преминаване на обрива се прилагат локални антисептични пудри, бани с хлябна сода (без втриване). За понижаване на температурата се прилагат антипиретици, но аспирин не се препоръчва.
За предотвратяване на вторични бактериални кожни инфекции се правят бани с бактериостатични сапуни.

Профилактика: Активна имунизация. Провежда се с жива атенюирана VZV-ваксина. Прилага се от 12 месеца до 12-годишна възраст на рискови групи, неболедували от варицела – деца с малигнени заболявания, невродермит, преди провеждане на имуносупресивна терапия и др.
Пасивна имунизация с варицела-зостер имуноглобулин. Предпазва от заболяване ако се даде в първите 3-4 дни от контакта, напр. при бременни, които не са боледували от варицела и са били в контакт с болен. Варицела-зостер имуноглобулин може да се приложи и на новородени деца от майки, които са развили варицела 5 дни преди или до 2 дни след раждането.
Жените в детеродна възраст, които не са сигурни дали са прекарали в миналото варицела лесно могат да установят това чрез серологични тестове. Наличието на защитни антитела говори, че те са прекарали варицела. Това означава, че при контакт с болен от варицела по време на бремеността им няма да има риск за тях и за плода от заразяване и усложнения.

Протичане и прогноза: След прекарана варицела, варицела-зостер вирусът остава да персистира в спиналните ганглии. При реактивиране на вируса настъпва херпес зостер. Обикновено се появява при по-възрастни хора или при болни с имуносупресивно лечение, с левкози, болест на Ходжкин, СПИН, тумори и др. Налице е температура, мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви, силни болки и сърбеж.
Прогнозата при неусложнена варицела е добра. По-сериозна е при тежки форми, при лица с имунен дефицит, при бременни и новородени.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!