Меню

Аскаридоза

На латински език: Ascaridosis.
На английски език: Ascariasis.

Определение: Аскаридозата е типична геохелминтоза, протичаща с белодробни и диспептични прояви. Среща се най-често у деца.

Етиология: Причинява се от Ascaris lumbricoides (детски глист) от семейство Ascaridae, клас Nematoda. Представлява жълторозов, вретенообразен нематод. Мъжките са с дължина 15-20 сm и ширина 4 mm, а женските достигат 40 сm дължина и 6 mm ширина. Възрастните аскариси паразитират в лумена на тънкото черво. Женските половозрели аскариси отделят около 250 000 яйца в денонощие. Те попадат във външната среда с изпражненията на болните. Повечето яйца са оплодени, имат овална форма и жълтокафяв цвят. Неоплодените яйца са тъмнокафяви до черни, те загиват във външната среда. При благоприятни условия (температура 12-36 °С, наличие на влага и кислород) в почвата се извършва ембриониране на оплодените яйца. За около 3 седмици развитието на личинката в яйцето достига до инвазионен стадий. При поглъщане на заразоспособни яйца от човек в дуоденума му настъпва освобождаване на личинките. За 15 дни те извършват сложна миграция. От тънките черва чрез кръвта личинките достигат до черния дроб, след това до белодробните алвеоли, където престояват 8-9 дни. Придвижват се по бронхите, трахеята, ларинкса, достигат фаринкса и отново се поглъщат. В тънките черва за около 2-3 месеца достигат полова зрялост, оплождат се и започват да отделят яйца. Продължителността на живота на възрастните аскари у човека е около една година, а броят им е от единични до стотици.

Епидемиология: Източник на заразяване е опаразитеният човек. Той замърсява външната среда като изхожда фекалии, съдържащи оплодени яйца. Това продължава около 7 месеца. При благоприятни условия във външната среда яйцата запазват инвазиоспособността си до 7 и повече години. За разпространението на заболяването значение имат напояването с канални води, наторяването с човешки фекалии, мухите, ниската здравна култура.
Човек се заразява при поглъщане на инвазиоспособни яйца, чрез замърсени ръце, замърсени плодове и зеленчуци, по-рядко при пиене на контаминирана вода. Децата се опаразитяват по-често.

Патогенеза: Получават се микролезии в стената на тънките черва, в кръвоносните съдове, черния дроб, белодробните алвеоли. В белите дробове има по-изразена възпалителна реакция. Настъпва интоксикация и сенсибилизация на организма от секретите и екскретите на паразита. Поради дразнене на механо- и химиорецепторите се нарушава моториката на тънкото черво (появяват се спазми), понижава се стомашната секреция на солна киселина. Паразитите отделят инхибитори на трипсина, при което се нарушава белтъчното смилане.

Клинична картина: В протичането на заболяването се различават две фази:
1. Миграционна фаза. Може да протече безсимптомно, но по-често около една седмица след заразяването се развива пневмонит с характеристика на синдром на Льофлер (еозинофилия, еозинофилни инфилтрати в белия дроб, други алергични прояви). Болните се оплакват от неразположение, субфебрилитет, кашлица – суха или с оскъдна експекторация. При по-тежки случаи може да има болки в гърдите, задух, по-продуктивна кашлица, кожни обриви. При аускултация може да се чуят сухи хрипове. В храчките има еозинофилия, кристали на Шарко-Лайден, личинки. Кръвната картина показва левкоцитоза, висока еозинофилия.
Рентгенологично през първата седмица се установяват единични или множествени инфилтративни огнища, с различни размери, изчезват след няколко дни. Клиничните прояви продължават 2-3 седмици.
2. Чревна фаза. Започва 2 месеца след заразяването. Появяват се гадене, повишено слюноотделяне, понижен апетит, коликообразни коремни болки, изхождане на кашави изпражнения или редуване на запек с диария. Наблюдават се раздразнителност, капризност, понякога алергични прояви – сърбеж, кожни обриви, оток на Квинке и др. При масивна инвазия протичането е по-тежко. Има гадене, повръщане, силни коликообразни болки, чести изхождания на редки изпражнения с примеси на слуз, а понякога и кръв. При малки деца може да настъпи дехидратация, хипопротеинемия, отоци. Развива се анемия.

Усложнения: В чревната фаза при масивна инвазия са възможни редица усложнения:
– чревна непроходимост – обтурационен, странгулационен или спастичен илеус;
– проникване на аскариси в жлъчните пътища, в панкреасните канали и тяхното запушване;
– навлизане на аскариси в апендикса или в Мекелов дивертикул – настъпва апендицит, дивертикулит;
– перфорация на чревната стена и развитие на перитонит;
– при повръщане могат да проникнат в дихателните пътища и да настъпи оток на ларинкса, бронхоспазъм, асфиксия (задушаване);
– през Евстахиевата тръба аскариси могат да попаднат в средното ухо.

Диагноза: В миграционната фаза към диагнозата насочват: високата еозинофилия в кръвта, наличието на бързопреходни белодробни инфилтрати при рентгенологичното изследване, установяване на еозинофили и кристали на Шарко-Лайден в храчките. Диагнозата е сигурна ако в храчките се открият личинки, но това става рядко. В чревната фаза диагнозата се поставя лесно чрез доказване на яйца в изпражненията. Отрицателните резултати не изключват диагнозата, тъй като може паразитите да не са достигнали полова зрялост или да има само мъжки аскариси.
Имунологичните тестове (РПХА, ELISA) са с ниска специфичност и не се използват.

Диференциална диагноза: В миграционната фаза аскаридозата трябва да се различи от други паразитози – стронгилоидоза, анкилостомидоза и др. В чревната фаза: от възпалителни заболявания на стомашно-чревия тракт, паразитози – трихоцефалоза, стронгилоидоза, тениидози и др.

Лечение: Лечението на аскаридозата в миграционната фаза е неефективно. В чревната фаза може да се използват редица препарати – Levamisol, Vermox, Zentel, Combantrin, Helmicid и др.

Профилактика: Насочена е към предпазване на почвата от контаминиране с човешки фекалии, да не се използват канални води за напояване, обилно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумиране, спазване на лична хигиена.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!