Меню

На латински език: Intoxicatio cum hydrargyro.
На английски език: Mercury poisoning.

Причини: Живакът и неговите съединения намират приложение в производството на електрически материали, измерителни уреди, в химическата промишленост, селското стопанство, в медицината. Най-често отравяния причиняват следните живачни съединениа: каломел (живачен хлорид), сублимат (живачен дихлорид), живачен йодит, живачен сулфид, живачен оксицианид, живачен амидохлорид (в бялата живачна маз). Живачните пари представляват опасност за хронично отравяне. Металният живак, както и живачната амалгама на огледалата са практически безопасни.

Патогенеза: Живачните съединения проникват в организма през дихателната система, храносмилателния тракт, през кожата и лигавиците. Кумулират в паренхимните органи. Излъчват се чрез урина, слюнка, пот.
Живачните препарати имат следните действия:
– локално корозивно действие – увреждат контактните участъци на лигавиците и кожата.
– блокират сулфхидрилните групи на клетъчните ензими и нарушават окислителните процеси.
Най-тежко се засягат бъбреците, ЦНС и миокарда.

Клиника: Настъпва общо неразположение. Появяват се парене и болки в устата, зад гръдната кост и в корема. Има обилно слюноотделяне, повръщане (най-често на кръвенисто стомашно съдържимо – хематемеза), диария (понякога кървава). През следващите 2-3 дни диурезата намалява. При обективното изследване се установява: бледа кожа на лицето, покрита със студена лепкава пот. В устната кухина се откриват зачервени и разязвени участъци. Езикът е сух и обложен. Коремът е болезнен при палпация. Пулсът е умерено ускорен, а при шок е филиформен. Артериалното налягане е нормално, а при шок е силно понежено.
Постепенно се развива остра бъбречна недостатъчност с анурия, делир, унесеност или кома.
При тежки форми настъпва летален изход към 7-ия – 10-ия ден.
При продължителен контакт с живачни съединения настъпва хронично отравяне. То се характеризира с безапетитие, отпадналост, изпотяване, нервно-психични нарушения, възбуда, тремор. Характерните живачни стоматити и гингивити невинаги са налице. Увреждат се и бъбреците.

Лабораторни изследвания: В кръвта са повишени стойностите на уреята и креатинина, има хиперкалиемия, хипохлоремия. В урината се установява белтък, в седимента – еритроцити и цилиндри. При химично изследване на урина и кръв се доказва наличие на живак.

Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с живачни съединения, клиничната картина на корозивен, гастро-интестинален и бъбречен синдром и по химичното доказване на живак.

Диференциална диагноза: Прави се с отравяния, протичащи с корозивен и гастро-интестинален синдром, напр. отравяния с киселини, основи, гъби. С остър нефрит – липсва гастроентерит.

Лечение: Веднага след инцидента се предизвиква повръщане. Болният изпива една вадна чаша прясно мляко. Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен. След промивката се дава очистително. Като антидот се използва Dimercaptol – прилага се по схема. При липса на димеркаптол може да се използва и D-пенициламин. При стоматити и гингивити се приемат антибиотици.
Провежда се рехидратация с водно-солеви и глюкозни разтвори. Води се борба с шока. При поява на анурия и остра бъбречна недостатъчност се налагат депурационни методи като хемоперфузия и диализа.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!