Начало / Заболявания и състояния / Урология / Баланит, постит и баланопостит

Баланит, постит и баланопостит

юли 8, 2013

На латински: Balanitis, posthitis, balanoposthitis
На английски: Balanitis, posthitis, balanoposthitis

Определение: Възпалението на главичката на половия член се нарича баланит, а на кожата на препуциума – постит. Поради тяхната интимна близост възпалителният процес практически никога не е изолиран и затова се говори за баланопостит. Среща се по-често при необрязани мъже.

Етиология: В зависимост от причините, които го предизвикват, баланопостита  бива инфекциозен и неинфекциозен.
I. Инфекциозен баланопостит – причинява се от:
бактерии – стафилококи, стрептококи, Escherichia coli,  Proteus, Enterococcus
– вируси – Herpes simplex virus тип II
– дрожди – Candida albicans
– Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium и др.

II. Неинфекциозен баланопостит – в резултат на:
– травма – при полови ексцесии
– токсични агенти – неправилно приложение на концентрирани антисептични разтвори
– алергична реакция към  медикаменти, сапуни, кондоми, бельо.

Баланопоститът може да бъде първичен и вторичен, който възниква при друго заболяване като например диабет, гонорея, сифилис, краста.

Патогенеза: Основна причина за развитието на баланопостит се явява задържането на смегма. Това може да стане както при липса на лична хигиена, така и като последица от фимоза (невъзможност за забелване на главичката на половия член). Застоялата смегма причинява възпаление по 2 механизма:  първо тя представлява благоприятна среда за за развитие на банална инфекция и второ след разлагането си причинява химично дразнене.

Класификация: Най-разпространената класификация е на базата на клиничното протичане и разделя баланопоститите на остри и хронични.

Патоанатомия: Главичката на половия член и препуциумът са зачервени и оточни. Процесът може да премине от серофибринозно до гнойно възпаление, като при по-тежки случаи се появява разязвяване. При чести рецидиви или хронично протичане се развива склерофиброзна тъкан с вторична фимоза, която е причина за ново изостряне на процеса (порочен кръг).

Клинична картина: Клиничните оплаквания са сърбеж, серозно-гнойна секреция и болки. При прегледа може да се открие фимоза със секреция от стеснения отвор. Кожата е оточна, зачервена. При запуснати болни отокът може да бъде значителен, дори с були. В единични случаи се констатира увеличение и възпаление на ингвиналните лимфни възли.

При хроничния баланопостит оплакванията са незначителни, но секрецията е постоянна. Образува се срастване между главичката на половия член и препуциума, което още повече затруднява хигиена и дренажа на смегмата. Само при най-тежките запуснати случаи може да се развие флегмон, кавернит, гангрена на препуциума. В началните фази, при опит за самолечение, може да се достигне до парафимоза.

Диагноза: Диагнозата се поставя лесно въз основава на данните от разпита на пациента и физикалния преглед. Причинителите на инфекцията могат да бъдат доказани микробиологично, чрез посявка на определени хранителни среди на взетия секрет.

Лечение: При лечението се цели освобождаване на цялата главичка на половия член от препуциума и отстраняване на секрецията чрез промивки с леки дезинфекционни разтвори. При тежка, неподдаваща се на дилатация фимоза се извършва оперативна инцизия (разрез) до откриване на главичката на половия член.

Локалните бани с дезинфекционни средства водят до овладяване на процеса. Задължително болният трябва да се предупреди да прави банята при оголена главичка и след това да връща препуциума за профилактика на парафимозата.
След банята локално могат да се приложат антибактериални, антимикотични или кортикостероидни унгвенти в зависимост от идентифицираните  чрез посявка на секрета причинители.

При хронични сраствания последните се отлепят поетапно чрез дилатация (разширяване) или оперативно, най-често се прави циркумцизио (обрязване).

Прогноза: Прогнозата е добра и при адекватно лечение се постига пълно излекуване.

Профилактика: Основно място заемат правилата на личната хигиена:
– ежедневен щателен тоалет на половите органи
– използване на интимни сапуни и душ-гелове
– старание в подържането на хигиената на ръцете преди и след посещението на тоалетната
– спазване правилата на „безопасния секс”.

Последни публикации