На латински: Hydrocele
На английски: Hydrocoele, hydrocele
Определение: Хидроцелето представлява събиране на серозна течност в цепковидното пространство (cavum vaginale) между париеталния и висцералния лист на серозната обвивка (tunica vaginalis) на тестиса. В повечето случаи е едностранно, но може да бъде и двустранно.
Етиология: Хидроцелето бива вродено и придобито. Вроденото хидроцеле се среща най-често в детската възраст. То може да бъде комунициращо (има връзка между коремната кухина и скротума) и некомунициращо.
Придобитото хидроцеле най-често се дължи на възпалителни заболявания, травми и тумори на тестиса и епидидима. Нарича се още реактивно или симптоматично хидроцеле и преминава след излекуване на основния процес.
Когато причината за появата на хидроцеле не е известна се говори за идиопатично хидроцеле.
Клинична картина: Хидроцелето се развива бавно и безсимптомно. Образува се овоидна подутина в съответната скротална половина, която може да достигне големината на детска глава. Болните се оплакват от тежест, болка и затруднение в движението им. Тези оплаквания могат да се засилят при физическо натоварване и полов акт, като болките се разпространяват по хода на ингвиналния канал.
Подутината има гладка повърхност, правилни граници и кожата отгоре е изгладена. При палпация (опипване на органа) тя е неболезнена, с опънатоеластична консистенция и флуктуира. Тестисът лежи в задната долна страна на подутината и при натискане дава характерна болка. При големи размери на хидроцелето половият член значително се скрива под кожата.
Събирането на течност около тестиса довежда до притискането му и до повишаване на интраскроталната температура. В резултат се нарушава сперматогенезата и се възпрепятства узряването на сперматозоидите. Може да настъпи стерилитет.
Диагноза: Диагнозата се поставя сравнително лесно въз основа на данните, получени от разпита на пациента и обективното изследване. Особено важна е палпацията. Когато се касае за едностранно хидроцеле задължително се сравнява заболялата скротална половина със здравата.
За диагнозата допринася и ехографското изледване, като винаги се гледат и двата тестиса.
Диференциална диагноза: Прави се с редица заболявания:
– ингвиноскротална херния
– тумори на тестиса и епидидима
– туберкулоза на тестиса и епидидима
– хематоцеле (наличие на кръв между обвивките на тестиса) при травми
– пиоцеле (наличие на гной между обвивките на тестиса)
Лечение: При остро симптоматично хидроцеле, възникнало в резултат на възпалителен процес на епидидима и тестиса, болният трябва да спазва пълен покой и да носи суспензориум (специална подкрепяща тестисите превръзка). В първите 24ч. се назначава студен компрес на скротума, а след това се прилага съгряващ компрес. Провежда се и антибиотично лечение.
Пункцията на хидроцелето (вкарване на тръбичка между обвивките на тестисите и източването на течноста) вече не се прилага, тъй като е неефективна.
Склеротерапията е метод основан на пункцията на хидроцелето с източване на течноста и последващо въвеждане на склерозиращи средства – йодна тинктура, спирт, формалин, тетрациклин, лидокаин и др. Тази процедура също вече не е застъпена в ежедневната клинична практика.
Радикалното лечение на хидроцелето е оперативно. Използват се два основни хирургични способа:
1. Операцията на Bergman – след отваряне и евакуиране на течноста обвивките на тестиса се изрязват.
2. Операцията на Winkelman – обвивките не се изрязват, а се обръщат обратно около тестиса и се зашиват.
При пациенти с фертилитетни нарушения се назначава съответна терапия.
Прогноза: Прогнозата на хидроцелето е благоприятна при адекватно хирургично лечение. При симптоматичното хидроцеле се цели да се отстрани основното заболяване, с което се постига излекуване и на самото хидроцеле.
Профилактика: Най-важно е бързото и адекватно лечение на възпалителните заболявания и всички други, които могат да доведат до възникване на хидроцеле. Важно е и самонаблюдението на всеки пациент.
