На латински: Prostatitis chronica bacterialis
На английски: Chronic bacterial prostatitis
Определение: Хроничният бактериален простатит представлява възпаление на простатната жлеза, причинено от продължителна или периодично повтаряща се бактериална инфекция. Среща се най-често при мъже в млада възраст и е едно от най-разпространените урологични заболявания.
Хроничният простатит може да бъде резултат на недоизлекуван остър простатит, но може да възникне и самостоятелно.
Етиология: Причинителите на хроничния бактериален простатит са познатите уропатогени: Escherichia coli, Klebsiela pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus faecalis. Наред с тях се срещат и други причинители: Chlamidia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium. Съществуват и т.н. специфични инфекции на простатната жлеза, причинени от Neisseria gonorrhoeae и Mycobacterium tuberculosis.
Фактори, които благоприятстват развитието на хроничния бактериален простатит са:
– полово-активната възраст (среща се най-често при 30 годишните мъже)
– заболявания, които затрудняват нормалното оттичане на урината: камъни, стриктури или вродени аномалии на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия и др.
– общи заболявания, като диабет
– прекарани в миналото инфекции на пикочните пътища
– всички фактори, водещи до повишена конгестия (повишено кръвонапълване) в малкия таз, като например хроничен запек, продължително стоене седнал
– някои манипулации: катетеризация, ендоурологични изследвания.
Патогенеза: Пътят на инфекцията е най-често от уретрата. Друг начин е пренасянето на инфекцията чрез кръвта от друго огнище в организма. Много рядко може да се срещне предаване на инфекцията по лимфен път.
Класификация: Според класификацията на NIH- Национален здравен институт на САЩ има четири типа простатити с два подтипа:
I-ви тип : Остър бактериален простатит
II-ри тип : Хроничен бактериален простатит
III-ти тип : Хроничен небактериален простатит
III-А : с наличие на левкоцитоза в простатния секрет
III-Б : без наличие на левкоцитоза в простатния секрет (Хроничен тазов болеви синдром)
IV-ти тип : Асимптоматичен възпалителен простатит
Патоанатомия: Патологоанатомично хроничният бактериален простатит се представя с обичайните стадии на един неспецифичен възпалителен процес: катарален, флегмонозен и гноен. Простатната жлеза е увеличена по размери и уплътнена.
Клинична картина: Клиничната картина на хроничния бактериален простатит се характеризира с разнообразни и често неясни оплаквания. Най-честите симптоми са:
– болка и/или тежест в перинеума и над симфизата, вървяща към тестисите или кръстната област
– честото уриниране, придружено с парене и болки също е характерен симптом
– по-рядко има различно изразени еректилни дисфункции (смущения в половата функционалност) и преждевременна еякулация
– секрецията от уретрата или отделянето на секрет от простатната жлеза (простаторея) особено след дефекация е по-рядък симптом.
Продължителността на оплакванията и физическият дискомфорт водят до психически разстройства, характеризиращи се с подтиснатост, неспокоен сън, повишена раздразнителност.
Диагноза: Основните методи на изследване са ректалното туширане на простатната жлеза и изследването на простатен секрет. При ректално туширане простатната жлеза се палпира леко уголемена, но със запазена граница между двата дяла; с неравна повърхност, но с мековата консистенция.
Простатния секрет се взема след най-малко 5 дни на полово въздържание и след предварително микробиологично изследване на урината. Масажиренето на простатната жлеза е метода, чрез който се получава материал за изследване. Микроскопското му изследване показва повишен брой на левкоцитите и липса на лецитинови телца. Счита се, че при количественото изброяване за норма се възприемат 300 000 левкоцита в 1 см3 простатен секрет. При възпалителен процес количеството им се увеличава от 1 до 5 000 000 левкоцита в 1 см3.
Посявката върху специализирани хранителни среди дава възможност да се изолират причинителите от целия микробен спектър.
Микробиологичното изследване на еякулат няма голяма диагностична стойност поради честите фалшиво-положителни резултати и последващото безрезултатно антибактериално лечение.
Имунологичните и серологичните изследвания могат само да подкрепят диагнозата.
Ехографията на простатната жлеза също може косвено да подкрепи диагнозата и дава сведения за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.
Компютърна аксиална томография (КАТ или „скенер”) и Магнитно-резонансна томография (МРТ или ЯМР) са показани в случаите на абсцедиране или въвличане на семенните мехурчета във възпалителния процес.
Диференциална диагноза: Тя се прави, както между различните видове простатити, така и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза. В последния случай е важно изследването на простатно-специфичния антиген (PSA). Той е чувствителен туморен маркер, но нивото му може да се повиши и при хроничен бактериален простатит, и непосредствено след ректално туширане.
Лечение: Лечението на хроничния бактериален простатит е сериозен проблем и е необходимо както лекаря, така и пациента да се отнесат отговорно към него.
Твърде често пациентите не желаят по-инвазивни и неприятни изследвания, какъвто е простатния масаж, с което затрудняват диагностичния процес.
Планът за лечение включва:
– търсене и отстраняване на възможните фактори, които поддържат инфекцията
– задължително изследване на половия партньор
– започване на антибактериална терапия след установяване на причинителя и определяне на чувствителноста му.
Най- ефективните лекарствени препарати за лечение на хроничния бактериален простатит са: Trimethoprim със или без Sullfamethaxazol, Ofloxacin, Levofloxacin, Ciprofloxacin.
Необходимо е продължително лечение от 6 до 12 седмици.
Назначеното антибактериално лечение трябва да се съпровожда от:
– съвети за избягване на алкохол и дразнещи храни по време на терапията
– общоукрепващи препарати (витамини, минерали и др.)
– лечение със симптоматични средства (нестероидни противовъзпалителни средства)
– физиотерапия: топломагнитна масажна терапия
– половите контакти не се ограничават, но трябва да се ползва презерватив.
Прогноза: При правилно лечение и системно проследяване се постига, ако не пълно излекуване, достатъчен комфорт за пациентите с хроничен бактериален простатит.
Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори – лечение на вродените аномалии, стриктурите и доброкачественото уголемяване на простатната жлеза. Много важно е стриктното спазване на правилата на „безопасния секс” и използване винаги на кондоми. Снижаването на честотата на рисковите полови контакти е в основата на правилната профилактика при острия простатит. Използването на уроваксини също е препоръчително.
