На латински: Prostatitis chronicа non-bacterialis
На английски: Chrоnic non-bacterial prostatitis, Chronic pelvic pain syndrome
Определение: Хроничният небактериален простатит е най-разпостранената форма на простатит сред мъжете в репродуктивна възраст. При тези пациенти не се изолира патогенен причинител от простатния секрет. Въпреки това, при една част от тях се установяват елементи на възпалителен процес, като повишени левкоцити в еякулата и простатния секрет, което е дало основание да се определят като инфламаторен тазов болеви синдром. В случаите на липса на възпалителни елементи се говори за неинфламаторен тазов болеви синдром.
Класификация: Според класификацията на NIH- Национален здравен институт на САЩ има четири типа простатити с два подтипа:
I-ви тип : Остър бактериален простатит
II-ри тип : Хроничен бактериален простатит
III-ти тип : Хроничен небактериален простатит
III-А : с наличие на левкоцитоза в простатния секрет
III-Б : без наличие на левкоцитоза в простатния секрет (Хроничен тазов болеви синдром)
IV-ти тип : Асимптоматичен възпалителен простатит
Патоанатомия: Патологоанатомично хроничният небактериален простатит се представя с обичайните стадии на един неспецифичен възпалителен процес: катарален, флегмонозен и гноен. Простатната жлеза е с увеличени размери и е уплътнена.
Клинична картина: Най-характерният симптом при този вид простатит е болката или дискомфорта в тазовото дъно (между ануса и тестисите) с давност около 3 месеца. Симптомите периодично се обострят и след това отслабват.
При хроничния небактериален простатит се наблюдава болка в двата тестиса едновременно.
Специфичен симптом е и болката след еякулация, който разграничава простатита от доброкачествената простатна хиперплазия.
Много рядко може да има симптоми като често уриниране с парене и болки, както и затруднено уриниране.
Сексуалната функция е съхранена, но при някои пациенти може да се наблюдава психогенна еректилна дисфункция (психологическа полова слабост, без да има увреда в организма).
Диагноза: Тъй като причините за хроничния небактериален простатит са неясни се налага прилагането на редица диагностични методи.
Задължително е да се докаже или изключи бактериален причинител. Провежда се микробиологично изследване на урина и на простатен секрет.
Образните методи за диагностика: ултрасонография, КАТ, ЯМР почти не показват отклонения от нормата.
Уродинамичните изследвания имат значение при наличие на обструктивни промени (склероза на шийката на пикочния мехур, доброкачествена простатна хиперплазия).
Изследването на простатно-специфичния антиген (PSA) при хроничен небактериален простатит е негативно.
Диференциална диагноза: Тя се прави, както между различните видове простатити, така и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза.
Лечение: Лечението на хроничния небактериален простатит поради липса на ясно изразени причини е емпирично.
В първите 2 до 4 седмици може да се проведе антибактериално лечение, въпреки липсата на бактериален причинител. Прилагат се препарати с висока степен на проникване в простатната тъкан – Levofloxacin, Ciprofloxacin, Biseptol, Clarythromycin. В 40 – 50% от случаите настъпва подобрение.
Ако симтомите на хроничния небактериален простатит продължат и след антибиотичната терапия, се прилагат алфа-1-адреноблокери – Tamsulosin, Doxazosin и др. Подобрение на симптоматиката се наблюдава при 50 % от случаите.
Най-широко приложение при симптоматичното лечение на хроничния небактериален простатит имат нестероидните противовъзпалителни средства – Diclophenac, Aulin, Nimesil. Те обаче имат редица странични ефекти, например върху стомашната лигавица.
При пациенти с разстройство в психиката, поради невъзможност да се повлияе болевия синдром може да се приложат антидепресанти. Най-често се използва Amitriptylin.
При лечението на хроничния небактериален простатит приложение намират и някои физикални методи като електростимулация и електрофореза.
Асимптоматичен възпалителен простатит
Асимптоматичният възпалителен простатит се характеризира с безсимптомно протичане на възпалителния процес в простатната жлеза, докато при хроничния небактериален простатит има симптоми, но няма причинител. Признаци на възпалителен процес се установяват при изследване на простатен секрет (повишен брой левкоцити) или при биопсия на простатната жлеза.
При асимптоматичният възпалителен простатит не се налага провеждане на лечение.
