На латински: Torsio testisi
На английски: Testicular torsion
Определение: Торзио на тестиса е състояние, при което тестиса се завърта по надлъжната си ос и в резултат семенната връв се усуква. Семенната връв съдържа семепровод, кръвоносни съдове и нерви. При усукването й настъпва остро нарушение на кръвоснабдяването на тестиса.
Това е спешно състояние, което изисква незабавно оперативно лечение, за да се спаси засегнатия тестис.
Заболяването най-често настъпва през пубертета. Може да възникне и при новородени.
В 98% торзиото на тестиса е едностранен процес, като най-често се локализира в ляво, което може да се дължи на анатомичния факт, че лявата семенна връв е по-дълга от дясната.
В зависимост от локализацията на завъртането на семенната връв се различават два вида торзия:
– суправагинална – тестисът и вагиналната му обвивка се завъртат около семенната връв.
– интравагинална – семенната връв се завърта по надлъжната си ос вътре във вагиналната обвивка.
Етиопатогенеза: Причината за торзиото на тестиса в много случаи остава неизяснена.
Предразполагащи фактори за завъртането на тестиса могат да бъдат:
– анатомични особености на тестиса и епидидима
– задържан тестис по своя път в ингвиналния канал (крипторхизъм)
– раздвояване на семенната връв
– широк ингвинален (слабинен) канал
– резки движения
– контракция на кремастерния мускул
– травма на тестиса.
Първоначално при завъртането на тестиса се притискат само вените, а по-късно и артериите. Като последствие се развива оток на тестиса и семенната връв до мястото на прекъсване на кръвния ток.
При усукване над 180 °С настъпва некроза на тестиса след 4-ия час.
Клинична картина: Основният симптом на заболяването е болката в тестиса. Най-често тя е внезапна и много силна. Може да обхване ингвиналната област и долната част на корема.
При някои болни заболяването започва с коремна болка, която се придружава от гадене и повръщане.
При част от болните температурата се повишава до 38 °С, има изразена левкоцитоза.
При повече от половината болни торзиото на тестиса настъпва след извършване на някаква физическа дейност, а при 40 % от тях по време на сън или в покой.
Установява се подуване, зачервяване и оток на скротума, който е много чувствителен при палпация.
Характерна находка са уплътняването и ретракцията (придърпването) на засегнатия тестис.
Фертилитетни нарушения при торзио на тестиса: При всички болни, при които лечението е проведено след 4-ия час от началото на симптомите, се установяват нарушения в сперматогенезата – намален брой и подвижност на сперматозоидите.
Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на характерните клинични симптоми (силна болка в тестиса) и физикалното изследване (оток, зачервяване на скротума, хоризонтално положение на тестиса).
За поставянето на диагнозата допринасят:
– доплер ехография – измерва се дебитът на кръвоносните съдове на семенната връв;
– тестикуларна сцинтиграфия.
Диференциална диагноза: Прави се с доста заболявания:
– торзия на тестикуларните апендикси
– апендицит
– остър орхит и орхиепидидимит
– инкарцерирана (заклещена) херния
– остри левкемични инфилтрати
– хематоцеле
– абсцес на скротума
– хематом на спермалната връв
– ангионевротичен едем на скротума
Лечение: Лечението на торзиото на тестиса е хирургично. Извършва се оперативно отваряне на засегнатата скротална половина. Ако тестисът е жизнен се деторквира (премахва се усукването) и се фиксира към стената на скротума (орхидопексия), за да се предотврати рецидив. Ако тестисът е загубил жизнеспособността си се извършва орхиектомия (отстраняване на тестиса).
Контралатералният здрав тестис задължително трябва да се фиксира, тъй като склонността към торквация е двустранна.
При пациенти, оперирани до петия час след появата на първите симптоми, тестисът се спасява в 83 %, при оперирани след десетия час – в 70 % и при оперирани след 20-ия час – само в 20 %.
