На латински: Varicocele
На английски: Varicocele
Определение: Варикоцелето е заболяване, което се характеризира с варикозно разширение на вените на plexus pampiniformis (венозното сплетение в областа на скротума). Това разширение е изразено в различна степен и се придружава с хипотония на скротума (спадане на тонуса му). В редица случаи се съпътства от смущения в сперматогенезата, водещи до фертилитетни нарушения.
В 90 % от случаите варикоцелето има левостранна локализация. То възниква най-често във възрастта между 17 и 30 години, т.е. в периода на най-голяма полова активност.
Етиопатогенеза: Причините за възникването на варикоцелето не са напълно изяснени. Приема се, че е идиопатично заболяване – без доказан причинител.
За възникването на варикоцелето роля могат да имат следните фактори:
1. Затруднено оттичане на кръвта – този факт се обяснява с анатомичните особености на лявата тестикуларна вена (тя е по-дълга, с по-малък калибър и се влива под прав ъгъл в бъбречната вена, което води до по-високо налягане в нея), което пък ни дава пояснение защо варикоцелето се среща почти и само в лявата тестикуларна област.
2. Пареза на кремастерния мускул.
3. Повишен приток на кръв към тестисите – той е характерен за периода на полова зрялост.
4. Анатомична особеност – венозен застой поради притискане на лявата бъбречна вена от аортата и горната мезентериална артерия.
Патогенетични механизми, увреждащи сперматогенезата при варикоцеле: При 30 до 50 % от болните с идиопатично варикоцеле се наблюдават фертилитетни нарушения. Механизмите, по които се уврежда зреенето на сперматозоидите са:
1. Нарушение в тестикуларната терморегулация и увеличаване на температурата в скротума.
2. Нарушение в кръвообращението и храненето на тъканта, даваща начало на сперматозоидите.
В резултат намалява броят и подвижността на сперматозоидите, уврежда се морфологията им.
Клинична картина: Клиничното протичане на варикоцелето се разделя на 3 стадия:
В първия стадий болният няма никакви оплаквания или рядко се оплаква от неприятни усещания и тежест в областа на скротума. При оглед на скроталната област не се наблюдава асиметрия на двете скротални половини. Скротумът не е отпуснат. Разширените вени не се виждат, те се установяват само чрез палпация.
Във втория стадий се появява болка в тестиса при физическо натоварване, която се разпространява към долната половина на корема, към поясната област. Налице е видима асиметрия на скротума – най-често лявата половина на скротума е удължена, тъй като варикоцелето в повечето случаи има левостранна локализация. Скротумът е отпуснат и атоничен, под кожата му се виждат ясно разширените вени. При палпация възловидно разширените вени се опипват под формата на пакет.
При хоризонтално положение на тялото напълването на вените намалява и варикоцелето спада.
В третия стадий на заболяването болката става постоянна, дори и в покой. При огледа се установява значително разширение на вените в областа на скротума. Той е изтънен, отпуснат, без гънки. Тестисът е с намалени размери и мекоеластична консистенция.
Диагноза: Диагнозата е лесна и се поставя въз основа на данните от клиничния преглед.
Диференциална диагноза: Варикоцелето има много характерната клинична картина и не са много заболяванията, от които трябва да се разграничи:
1. Ингвиноскротална херния
2. Епидидимит
3. Сперматоцеле
4. Хидроцеле.
Лечение: Лечението на варикоцелето е хирургичното. Като еталон е възприета хирургичната методика на Иванисевич. Тя се състои в прекъсване на тестикуларната вена на нивото на ингвиналния канал.
Прогноза: При адекватно проведено хирургично лечение болният оздравява напълно.
