Начало / Актуални теми / Анафилактичен шок

Анафилактичен шок

мар. 2, 2020

анафилактичен шок

Анафилактичен шок представлява животозастрашаваща остра алергична реакция. Протича по механизма на първи тип алергична реакция, която се осъществява от имуноглобулини Е (IgE), мастоцити и базофили. Възниква у предварително сенсибилизирани индивиди.

При анафилактичен шок настъпвя рязко понижаване на кръвното налягане до колапс, обструкция на дихателните пътища и затрудняване на дишането, кожни симптоми – сърбеж, уртикария, ангиоедем.

Какви са причините за анафилактичен шок?

Най-често се причинява от:

  • медикаменти – антибиотици (пеницилин, цефалоспорини), мускулни релаксанти, упойващи вещества (лидол, морфин), нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, индометацин)
  • съдържащи йод рентгеноконтрастни вещества
  • ужилване от пчели, оси
  • храни – фъстъци, орехи, омари, скариди, миди, мляко, яйца
  • преливане на кръв, плазма.

При анафилактичния шок в резултат на алерген – IgE реакция настъпва дегранулация на мастоцитите и базофилите. От техните гранули се освобождават редица медиатори – хистамин, триптаза, простагландин D2, левкотриени и др. Те предизвикват разширяване на артериолите, повишена пропускливост на посткапилярните венули и загуба на плазма. В резултат намалява кръвоснабдяването на жизненоважните органи – сърце, мозък, бъбреци, черен дроб. Освободеният хистамин предизвиква спазъм на бронхите, уртикария, ангиоедем.

Какви са симптомите на анафилактичен шок?

Различават се следните форми:

Мълниеносна форма

Мълниеносната форма се развива 3 до 10 минути след контакта с алергена. Настъпва рязко понижаване на кръвното налягане  (под 80/50 mmHg) до колапс със или без загуба на съзнанието. Сърдечната дейност е учестена, появяват се ритъмни нарушения, настъпва бронхоспазъм и затруднено издишване, може да има оток на ларинкса и задух, посиняване. Болният може да има сърбеж по цялата кожа, уртикария и ангиоедем, запушен нос, кихане. Наблюдава се гадене, повръщане, коликообразни болки, диария.

Бързо настъпващ анафилактичен шок

Развива се 30-40 минути след алергенна провокация. В зависимост от доминиращите симптоми се различават следните форми:

  • асфиктична – протича със суха, пристъпна кашлица и затруднено издишване поради спазъм на бронхите. Може да има и изразен оток на ларинкса с инспираторен задух.
  • сърдечна – протича с болка зад гръдната кост, рязко понижаване на кръвното налягане и ритъмни нарушения
  • коремна – наблюдават се симтоми на остър хирургичен корем – силна болка в корема, гадене, повръщане, запек или диария
  • церебрална – наподобява епилепсия с гърчове или инсулт
  • кожна – протича с дифузно зачервяване на кожата, сърбеж, уртикария, оток на Квинке.

Забавена форма на анафилактичен шок

Забавената форма на анафилактичен шок настъпва няколко часа след контакта с алергена и по протичане наподобява серумната болест.

Протрахирана анафилаксия

Протрахираната анафилаксия протича с дихателни и сърдечни симптоми, които се повлияват по-трудно от лечението и персистират от няколко часа до повече от един ден.

Бифазна анафилаксия

При бифазната анафилаксия в резултат от лечението симптомите изчезват напълно, но след интервал от 6-8 часа се появяват отново.

Медикаментозният анафилактичен шок завършва със смърт в около 10 % от случаите, като най-честата причина е съдов колапс. Докато при фатално завършелите случаи на анафилактичен шок, причинен от ужилване от пчели, оси, главната причина за смъртта е спазъм на бронхите.

Как се диагностицира?

За поставянето на диагнозата анафилактичен шок решаващо значение имат данните от анамнезата (ужилване от насекомо, консумация на морски дарове, прием на медикаменти) и клиничните симптоми.

Какво е лечението при анафилактичен шок?

Веднага трябва да започне животоспасяващо лечение. Целта на лечението е да се нормализира кръвното налягане, да се нормализира проходимостта на горните дихателни пътища, да се противодейства на мастоцитните медиатори на анафилаксията.

Най-често прилаганите медикаменти са – епинефрин (адреналин), водно-солеви разтвори, допамин, Н1-блокери, Н2-блокери, кортикостероиди венозно във високи дози  и др.