Меню

Уртикария

Определение: Уртикария (лат. urtica – “коприва“, urere – “изгарям“) е кожно заболяване, което протича с характерен силно сърбящ обрив (уртика) – зачервен, плътен и леко надигнат над околната кожа. Размерите и формата на уртиката могат силно да варират.

Уртикарията протича остро или хронично-рецидивиращо, като заболяването може да се проявява и самостоятелно, и като придружаващо друга патология.

Етиопатогенеза: Уртикарията е полиетиологично заболяване, т.е. възникването й може да се дължи на много причинители:

  • Алергични фактори:
    – храни – яйца, риба, консервирани меса, ядки;
    – лекарства – антибиотици, противовъзпалителни средства, анестетици, успокоителни;
    – насекоми – пчели, оси, паяци, бълхи, мухи, комари;
    – инхалационни алергени – полени, парфюми, домашен прах, пух;
    – микроорганизми -бактерии, вируси, гъби.
  • Неалергични фактори – чернодробна и стомашно-чревна патология, бъбречни болести, ендокринологични болести, психосоматози (невротични разстройства), болести на вегетативната нервна система.
  • Физични фактори – механични въздействия (натиск, вибрации), термични (топлина или студ), светлинни (слънчева светлина, облъчвания с изкуствени източници на УВ лъчи).

Механизмът на протичане на алергичната уртикария е свързан с отделяне на антитела, автоантитела, активиране на системата на комплемента.
Неалергичната уртикария може да се дължи на:
• консумацията на храни, сами по себе си съдържащи медиатори на възпалението (ягоди, риба, месо, яйца);
• генетични дефекти (напр. нарушения в ензимни системи и медиатори);
• дегранулация на мастоцитите (имунни клетки, съдържащи медиатори на възпалението) от физични фактори.

Клиника: Уртикарията се дели на два вида според клиничното протичане:

  • Остра уртикария – характеризира се с внезапно начало и силен сърбеж, като обривът може да бъде генерализиран. Острата уртикария най-често има алергична генеза и може да бъде придружена от оток на ларинкса и бронхите, което затруднява дишането и представлява животозастрашаващо състояние. Възмножно е настъпване на алергичен шок. Не е изключено наличието на повишена температура – копривна треска.
  • Хронична уртикария – уртикария с продължителност над 2 месеца се счита за хронична. Сърбежът и обривите са по-слаби в сравнение с острата форма и в болшинството от случаите се касае за уртикария от неалергични причинители.

Диагностика: Диагнозата се поставя въз основа на вида на обрива, анамнеза за експозиция на някой от провокиращите фактори, пълна кръвна картина, биохимични изследвания.
Важно е да се установи функционалното състояние на вътрешните органи и нервната система.
За изясняване на причинителите се провеждат алергологични изследвания – кожни проби, серологични изследвания.

Прави се диференциална диагноза с други алергични заболявания, различни видове екзантем, мултиформен еритем, съдови заболявания.

Лечение: Лечение на уртикарията се провежда с антихистаминови средства. При остра уртикария средство на избор са и кортикостероидните препарати.
При неалергична уртикария е възможно приложението на определени психофармакологични средства.
При алергична уртикария се препоръчва диетичен режим, избягващ провокиращи заболяването храни. Климатолечението е показано и при алергична, и при неалергична хронична уртикария.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!