Неутрофилните гранулоцити (неутрофили) участват в имунния отговор и борбата с инфекциите. Те помагат в заздравяването на увредените тъкани и в справянето с инфекции, като фагоцитират микроорганизмите.
Какво представляват неутрофилните гранулоцити?
Неутрофилите са вид левкоцити (бели кръвни клетки). Левкоцитите се делят на две групи: гранулоцити и агранулоцити.
Левкоцити (бели кръвни клетки- WBC) 4.109/l до 10.109/l
| Гранулоцити | Агранулоцити |
| NEU (неутрофили) – 44 – 76 % | MO (моноцити) – 3 – 13 % |
| EO (еозинофили) – 0 – 6 % | LY (лимфоцити) – 20 – 40 % |
| BA (базофили) – 0 – 2 % |
Неутрофилните гранулоцити са най-многобройните левкоцити – представляват 44 до 76 % от общия брой на левкоцитите.
Неутрофилите имат сферична форма с диаметър 10 – 12 µm. Ядрото им се състои от 3 до 5 делчета, свързани помежду си с мостчета от ядрена обвивка. Затова се наричат още сегментоядрени левкоцити. В цитоплазмата се откриват единични органели – апарат на Голджи, митохондрии, рибозоми и оскъден ендоплазмен ретикулум. Цитоплазмата на неутрофилите е изпълнена с множество гранули, които се оцветяват в бледосин или бледолилав цвят от основните и киселите бои. Гранулите биват три вида:
- специфични гранули – съдържат бактерицидни вещества и алкална фосфатаза
- азурофилни гранули – те са лизозоми и съдържат редица хидролитични ензими, а също пероксидаза и кисела фосфатаза
- гранули с плътна сърцевина.
Как се образуват неутрофилите?
Различните видове левкоцити се образуват в костния мозък от плурипотентните стволови клетки. Гранулоцитите произхождат от миелоидната стволова клетка. Чрез делене и диференциация последователно се образуват следните клетки – миелобласт, промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и гранулоцит – неутрофилен, еозинофилен и базофилен гранулоцит.
Неутрофилите в периферната кръв биват два вида: пръчкоядрени (с ядро под формата на подкова) и зрели (сегментоядрени неутрофили) – със сегментирано ядро.
Каква функция имат неутрофилите?
Неутрофилните гранулоцити представляват макрофаги и главната им функция е фагоцитоза. Те защитават организма от бактерии, гъбички, чужди тела.
До 12 часа след попадането в кръвта, неутрофилите мигрират в тъканите. Благодарение на своите амебовидни движения, те се промъкват между ендотелните клетки на капилярите, напускат капилярите и попадат в тъканите. Там преживяват 4-5 дни, след което се разрушават в слезката.
Циркулиращите в кръвта неутрофилни гранулоцити се привличат на мястото на възпаление и увреждане на тъканите от вещества, наречени химиотаксични агенти. Това са вещества, освободени от увредените микроорганизми, наранените тъкани, от макрофаги, компоненти на съсирващата система. От неутрофилите се освобождават левкотриени, простагландини и тромбоксани, които модулират химиотаксиса им.
Неутрофилите поглъщат вредните частици и образуват вакуола. Гранулите им се сливат с вакуолата, изливат своите ензими и разрушават погълнатите частици.
Референтни стойности на неутрофилите
Нормалните стойности на неутрофили (NEU) при възрастни са 2,0 – 6,9 .109/l.
Състоянието, при което в кръвта се установяват неутрофили над нормата се нарича неутрофилия. Когато се установяват неутрофили под нормата се говори за неутропения.
Високи неутрофили (неутрофилия): над 7.109/l.
Ниски неутрофили (неутропения): умерена: 1,0 – 1,5.109/l.
средна: 0,5 до 1,0.109/l.
тежка: под 0,5.109/l.
Кои са най-честите причини за високи неутрофили в кръвта?
В много случаи е нормално организмът да произвежда повече неутрофили, за да се справи с даден проблем, но след излекуване броят на неутрофилите намалява до нормалните нива.
При повечето остри бактериални инфекции костният мозък реагира с усилено производство на неутрофили и с увеличаване на неутрофилните гранулоцити в кръвта. При остър стимул в периферната кръв се увеличава процентът на пръчкоядрените клетки и метамиелоцитите. Може да се появят и по-ранни предшественици на неутрофилите – най-често миелоцити (нормално те не излизат от костния мозък). Настъпва т. нар. олевяване на левкоцитната формула.
Повишени неутрофили в кръвта се наблюдават при:
- остри бактериални инфекции – при стафилококови, стрептококови, пневмококови, менингококови инфекции най-често се установяват високи неутрофили
- гъбични инфекции
- увреждане на тъканите при: изгаряне, травма, фрактура, операция, миокарден инфаркт, некроза на черния дроб
- ендогенни интоксикации – уремия, диабетна кетоацидоза
- остра кръвозагуба или хемолиза – освен ретикулоцитоза се появява и левкоцитоза с олевяване
- хронична миелоидна левкемия – има неутрофилия с олевяване до миелоцит
- Ходжкинов лимфом – има левкоцитоза с неутрофилия и олевяване
- медикаменти – кортикостероиди, антиепилептични средства
- болест на Кушинг, тиреоидит, подагра, ревматоиден артрит
- физически или емоционален стрес
- тютюнопушене
- бременност, еклампсия
- спленектомия – отстраняване на слезката.
Кои са най-честите причини за ниски неутрофили в кръвта?
Неутропения възниква, когато организмът унищожава неутрофилите, преди костният мозък да може да произведе нови. С понижаване на броя на неутрофилите нараства риска от инфекции.
Понижени неутрофили в кръвта се установява при:
- инфекции – хепатит, СПИН, туберкулоза
- левкемия, лимфоми, мултиплен миелом
- състояния, които засягат костния мозък – апластична анемия, миелодиспластичен синдром и миелофиброза, лъчетерапия
- витамин В12 дефицитна анемия
- химиотерапия
- медикавенти – някои антибиотици, антидепресанти, антималарийни средства, тиреостатици, НПВС
- хиперспленизъм – в слезката се разрушават неутрофилите
- автоимунни заболявания – болест на Крон, лупус
- наследствени заболявания – циклична неутропения, синдром на Костман.
Референции
1. NIH: Neutrophil: A Cell with Many Roles in Inflammation or Several Cell Types?
2. NIH StatPearls Neutrophilia
3. Физиология на човека проф. Витанова
4. Клиничнолабораторни резултати проф. Цветкова
Прочетете за:
Видове левкоцити
Видове гранулоцити
